- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Стихче за една невъзможна любов....
По принцип нямам навик да пускам мои драсканици из форумите,но днес се престраших.Стихчето не е по действителен случай.Написах го в момент на скука за 15 мин.Очаквам вашето мнение![]()
Ела отново в тъмната ми стая
и целуни ме,докато сънувам.
Ще ми се поне докато спя
на устните ти аз да се любувам.
Ела отново и не си отивай
поне докато слънце не изгрее.
За миг спомни си всичко между нас,
а после се върни при нея.
От много време искам да ти кажа
това,което пазя вътре в мене-
че те обичам и ми липсваш.
Ти чуй го и се върни при нея.
Аз пазя още твоите писма
и сълзите между редовете.
Ти ако искаш ги вземи,
а с тях ръцете ми,и двете,
за да те милвам нощем вместо нея
тъй както някога преди.
А утре пак ела със цвете
и на гроба ми го остави.
Аз знам,то бързо ще изсъхне,
но запомни едно сега.
Дори и мъртва пак ще те обичам,
над любовта ми няма власт смъртта.
ПРЕКРАСНО Е МНОГО ЧУВСТВЕНО И КАТО ЧЕ ЛИ СЪМ ГО ИЗЖИВЯЛА
Наистина е страхотно! Ако имаш още други ги качи да видим и тях, ако искаш, разбира се![]()
Ами заглавието къде е?БТВ: на колко си,защото за 15 минути доста трудно ще го измислиш.Пък как да го разположиш,коя дума да ползваш и още много други работи.Но иначе стихчето е хубаво с много емоции като менПървоначално написано от miss_darkness
![]()
Все същия ™G-Baby™
Лудият се оплаква,
че хората не го познават,
а мъдрецът —
че не познава хората.
House M.D.
-Sometimes we can't see why normal isn't normal.
Красиво, истинско и чувтвено стихотворение![]()
![]()
![]()
![]()
™G-Baby™,на 15 съм.Засега няма заглавие,защото измислих стихотворението вчера и още обмислям варианти.И ако щеш вярвай,но наистина го написах за 15 мин,макар че не мисля,че времето има голямо значение.
Не никакви нападки просто ми се струваше доста трудничко да го напишеш.БТв и аз си пиша стихчетаПървоначално написано от miss_darkness
![]()
Все същия ™G-Baby™
Лудият се оплаква,
че хората не го познават,
а мъдрецът —
че не познава хората.
House M.D.
-Sometimes we can't see why normal isn't normal.
Ето и моята идея за любовта като безкрайно чувсвто
Любовта е Безкрайна...
Любовта е Безкрайна...
Можеш да я срещнеш в
много хора и всъщност
да я откриеш само в един
в този който си чакал толкова
време а все не си го откривал!
Един ден го срещаш и виждаш
колко объркан е живота му
казваш си какво да правя сега
открих човека, но живота му
е толкова объркан, че не знам
дали ще издържа на всичко това...
Знаеш, че в него си открил всичко
за което си мечтал, което си бленувал
всичко толкова реално, споделено!
Но знаеш, че миналото му ще ви раздели...
Разстоянието ще направи пътека
по която не може да се стъпва...
Най-лошото е че знаеш какво искаш
знаеш какво имаш, но не можеш да понесеш
болката от миналото...
Но го обичаш без дори да можеш да
му го кажеш, защото ако му го кажеш
поемаш отговорността за думите си...
Защо не може всичко поне веднъж
в живота да е простичко, защо?!
Защо трябва все нещо да пречи
на щастието да цари в сърцата ни!?
Защо има толкова много болка, а
любовта умира!
Как се моля времето да спре и да ми
покаже верния път, пътя към това-
най-доброто за мен!!!Това, което е съвършенно!
Съвършенството, което можем да намерим само
на едно място и то е...
Все същия ™G-Baby™
Лудият се оплаква,
че хората не го познават,
а мъдрецът —
че не познава хората.
House M.D.
-Sometimes we can't see why normal isn't normal.
Еее браво и на теб! Как ги мислите тези работи вие, много са хубавиииии!
Еми ако искаш ще ти дам едни бързи урочета.Драсни ЛСПървоначално написано от gree_girl
![]()
Все същия ™G-Baby™
Лудият се оплаква,
че хората не го познават,
а мъдрецът —
че не познава хората.
House M.D.
-Sometimes we can't see why normal isn't normal.