Скитник.
Сред житата стои
и мисли
за
съдбата
си
жестока.

Защо?С какво?Накъде?
В коя посока?


Скитник.
Гледа, без да вижда.
Слуша, без да чува.
Сънува, без да спи.

Всичко е сплетено тъй здраво
в стоманените възли на живота ...

* * *


Бориш се със сетни сили,
вкопчваш
нокти
и
ръце.


Какво да сториш?
На тоз свят обречен си така, братко ...
Със самотата ще се мре!