Крадец
Ако искаш вземи очите ми,
да не мога да те виждам.
Ръцете ми със въжета
завържи, да те не докосвам.
Сърцето ми зазидай ти.
А от душата ми два къса направи,
за да спре тя да те обича.
Едно нещо само пощади
и остави -- моите мечти…!
И аз на часа от зрял мъж
в момче ще се превърна.
Дори и сляп, пак ще
те открия.
Въжета ще прережа и
пак ще те прегръщам.
Сърцето ми, стените
ще прескочи и то пак
на теб ще ти прости.
Душата си в длан
ще събера за да ти
шепти- колко
те обича…!
След това, криле от
вятър ще сплета,
по бързо да стигна
при тебе за да открадна
частица любов…!
П.П.-Това,докато го писах ми се насълзиха очите
Все същия ™G-Baby™
Лудият се оплаква,
че хората не го познават,
а мъдрецът —
че не познава хората.
House M.D.
-Sometimes we can't see why normal isn't normal.
Ритъма е много тромав,има нужда от доста корекции,но замисъла и думите внушават много силно чувствата на автора...браво.
Първоначално написано от dark_sw
писано е с много любов![]()
Определено ритъмът куца. Иначе... явно си го писал по случай от твоя живот - това е добра основа. Но това го прави специално само за теб. Ако искаш то да значи нещо и за читателите, е хубаво да го изпълниш с по-интересни форми на речта - нещо, което да го отличи от всички останали. С две думи: не е нищо особено.
Естествено, не го казвам, за да те обидя или нещо такова - напротив.
Ако искаш да пишеш в тази насока, можеш да прочетеш нещо от Яворов, от Недялко Йорданов... ако имаш интерес, мога и други да ти дам. Просто за да видиш каква хармония трябва да притежава такъв тип творба![]()
Иначе успех, ако си решил да се занимаваш с литература. Упражнявай се!
Тъй красиви, тъй наивни,
плискат по всяка капандура.
И докато наливат тъй проливни,
виждаш всичко друго колко малко струва....