
 Първоначално написано от 
krem4et0
					
				 
				Моят е другия петък. направо ме побиват тръпки. И не е по-добре. Аз освен да науча 49 въпроса, имам стж и доклад към него с 20 теми, всяка с по 2-3-4 подтеми......Да не говорим, че не можаха изобщо да ме консултират по повече от половината теми, защото "били много сложни и не ги разбирали". А върха е, че във въпросника има теми, които никога не сме учили, аз за целия си курс на обучение имам 3 учебника! Няма книги, няма лекции, няма никаква литаратура в нета...беше ми истински кошмар да си събера материала, а някои от темите не са пълни......
А иначе какво мисля за трудната любов. Аз съм такава, не мога да си представя, че щастието е реално. Само мъката и болката ми се струват реални "само тази болка, още ми подсказва, че съм още жив"....Смятам, че щом любовта е изстрадана е истинска, а щом е истинска, трябва да се страда. Аз съм страдала много и като чувства, и като време. А сега, когато нещата са по-спокойни и ясни, се самонавивам, че нещо не е ок и си страдам пак. както казва Иво-измислям си проблеми, защото не мога да си представя да сме щастливи, без да имаме никакви пречки и препядствя.
А иначе за бедността не съм много съгласна. В общи линии тя е основната пречка да не осъществя мечтите си днес. А и около себе си имам доста примери. не може да мислиш за любов и ромнатика, ако ти е студено и си си легнал с празен стомах. Нещата няма да се получат, ако поради липса на доход, живееш при родители със 10 поколения народ. И изобщо мшися, че стабилното материално положение е нужно..
Еха..написах пост 1 страници без въпрос.