Поздрав за всички истински приятели

[Whyniser]

Завръщане

Помниш ли, приятелю мой,
реката със стария пристан
и белия кораб, вързан за кея ?
И онези две дългокоси момчета
с изтъркани джинси и стария сак,
пълен с много надежди?

Пролет, лято ,есен, зима…
Сезон след сезон…
С ритъма на вълните
пътувахме ние,
към брега на мечтите !
Загубихме светлината на фара.
Без нея дълго се скитахме,
много се лутахме,
вечно се губихме.
Безпомощни бяхме…
Обичахме и бяхме обичани,
мразеха ни и мразехме.
Купувахме любов и чувства.
Пиехме дълго…
Плачехме скришом.
Брак, семейство, деца…
И пак тези пари –
печелихме и губихме.
Живяхме в свят на измама.
Вечният стар кръговрат…
Пролет, лято, есен, зима.
Сезон след сезон - неусетно
побелявахме ние.

Хайде сега да забравим за миг,
този свят изпълнен с химери
Нека оставим на стола” Giorgo Armani”
и извадим от скрина старите джинси.
И пак там - на шосето, както някога,
да вдигнем ръка, за да се върнем
при голямата, вечна река.
Ще носим в сака скритата мъка.
Но, на кого ли вече му „пука” -
за нашата мъка….?
.
А, бяхме две честни момчета…!

[PsychoPatt]

Като каза "I'll be back" не си помислих че говориш сериозно...

[blueberry_14]

Браво, много хубаво стихотворение е написало моето съгражданче

[Whyniser]

Като каза "I'll be back" не си помислих че говориш сериозно...

Не съм написал никъде I'll be back.Просто вникни в думите

[gree_girl]

Наистина е много хубаво!