На прозореца до мен (стих)

[stefity]

В снежната мъглива утрин
до прозореца студен стоя,
и гледам, как снежинките игриви
се топят, и стват в капчици вода.
В далечината виждам бели - две крила
и надежда мъничка изгря,
че небесен ангел е дошъл
да огрее душата ми сега.
Но в миг разбирам аз,
че гълъб е това - по-бял, от снежната земя.
Кацна на прозореца до мен
и отърси от снега своите криле.
Погледна ме със поглед благ
и осъзнах, че това е гълъб,
с ангелска душа!
Посегнах със ръка студена
да докосна снежнобелите криле,
но гълъбът небесен,
вдигна бързо своята глава
и на мига, от прозореца ми отлетя.
И внезапно както той дойде,
и надежда ме обзе,
така внезапно си отиде той
като надеждата ми взе.
И отново останах аз сама
в зимната мъглива утрин
до прозореца студен да си стоя,
и надеждата да чакам пак
на прозореца до мен да долети,
с ангелски крила...

[zaraaa]

Прекрасно е!

[stefity]

Прекрасно е!

Благодаря

[LaDy_DaQnA]

Very good!

[pam1]

Very good!

+1 =D> =D> =D> =D> =D>

[Saymon90]

Добре! Има нещо много чаровно в това, което си написала. Браво за това, че има история в стихотворението ти. Браво и че се опитваш да вложиш скрит замисъл - винаги нещата, които не се казват, се чуват по-добре в един стих.

Личи си, обаче, че на моменти си догаждала само и само да е римувано. В това няма толкова лошо, стига да не се усеща и да не се случва повече от 1-2 пъти. Но при теб се набива на очи на някои моменти, което е крайно неприятно

Ако си съгласна с критиката ми, пробвай да го преработиш и го пусни пак Ако не ... не ;р хихи

[stefity]

Ако си съгласна с критиката ми, пробвай да го преработиш и го пусни пак Ако не ... не ;р хихи

Хах Естествено, че съм съгласна с критиката ти... и много искам да го преработя, но нямам време Пък и ще ми трябва помощ... може би от твоя страна (ако ти се занимава някой път ) Защото имам да уча още доста неща, но мисля, че до някъде имам талант