Имах много развинтена фантазия...Преди.. Сега вече не.. Намразих всякакви видове фантазиики и красиви желания. Намразих и мечтите. Мразя шибаните филмчета, в които по някаква случайност всичко се нарежда и стават всякакви невъзможни неша..Получава се точно както героите са искали и си живеят щастливо..Къде по дяволите е хубавия живот, който всички искат?! Защо всичко тряя да става по най-трудния възможен начин..и накрая да не е както сме искали.. Къде е моя живот, пълен не с нервни кризи и безкрайни депресии, а с нещо по-красиво..заради което да си струва да живееш? Искам да живея..даже незнам как..искам само да е по-добре.. Не искам да ме боли повече.. Доскоро си бях съвсем добре..След нещата, които ми се случиха преди няколко месеца спря изобщо да ми пука и да ме боли..И сега в един момент...ми пука..Не искам да ми пукаа.. Искам да изляза навън и да се смея.. Само че немога и тфа да напрая вече.. Писна ми да се преструвам и да лъжа, че съм добре... Не съм добре..Боли ме, щото..незнам що..Щото живота ми не е хубав, както ми се иска? Или искам прекалено много..?