ох
Някакво такова ми е в момента... дори не мога да намеря подходяща дума да го опиша..
Бившите изкачат там, където и когато най-малко очаквам (оф, не е смешно).
Мани мани, голяма закъсвация и ми е супер объркващо.
Тва не е живот, бе.
Къде е това щастие, и аз искам да го усетя..
ой
Така ми е размътена главата.
И в интерес на истината като видя някоя стара изгора, и така 3-4 дена си горя по нея и после забравям, че въобще съм го видяла...
Ама тия 3-4 дни са кошмарни..
Тия мъже и те

Такам, и аз да кажа нещо:

Та значи,
'любовта' идва когато най-малко я очакваш.
"Ако седиш с кръстени ръце, не се знае дали ще мине, или въобще 'любовта' е минала покрай теб."

Извод:
ъЪЪ. Като седа, не идва. Като я търся - пак не идва.
Ибах мама му.
Аман значи!

Абе, истината е, че никога човек не се чувства напълно задоволен, ощастливен и щастлив от всичко. Винаги има някакви пречки, ама кофтито е, че когато е нужно да се бори и да се справи с тях, не знае какво го очаква след това.
Ей тая неизвестност ме поболява от всякъде!

Не знам какво друго да кажа.
Снощи като видях едно бивше гадженце -> буквално замръзнах. После не можех да си оправя лафа.. говорех страшно превъзбудено. Имах нещо в гърлото и говора ми беше адски затруднен. Пих кола. Главата ме зацепи. Прибрах се. Дигнах температура. Повърнах няколко пъти. Умрях от жега тая нощ. Събудих се, и все още има някакви следи от любовна криза. (ахаххха тва последното словосъчетание...)..

та така...