виж сега, ти порасваш по-бързо, отколкото майка ти може да приеме. Преди две години изобщо е нямало да забележиш, че тя ти е разтоварила чантата, камо ли да се ядосаш...приеми го, опитай се да я разбереш...
Трудно е да признаеш на човек, когото си отгледал и благодарение на теб той еоцелявал толкова години, че все пак той вече може и сам да се оправя... и на нея и е гадно - независимо дали го осъзнава или не тя остарява все повече, а ти ставаш все по-оправна, по-жива... имаш мнение, различно от нейното, смяташ, че има решения, които можеш да вземеш и без нея... това просто я убива... гледай малко по-либерално на положението, бъди отговорна, НИКОГА не нарушавай обещания, прибирай се с пет минс по-рано, веднъж пусни прахосмукачка без никой да те кара... не си споделяй дори и добрите оценки освен ако не те пита и тя ще-не ще ще приеме, че макар вече да не определя всяка твоя крачка, ти пак си положителен човек и можеш да си разтовариш чантата, сама да прецениш колко имаш да учиш и дали можеш да си позволиш да закъснееш...
тя ти е майка, след някоя друга година ще се разбирате отлично, след още някоя пък може и да се наложи ти да се грижиш за нея... и въпреки че може и да мразиш това, нея винаги ще я обичаш. както и тя теб