.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 3 от общо 3
  1. #1

    Замръзнали стъбла

    Замръзнали стъбла

    Земята е студена
    Мъртва, чакаща простата искрица.
    Вместо туй – мъгла
    Вечно шаващата ледена мокрица
    Разплита пипалата си отровни
    Докосвайки всяка роза с алени коси.

    И розата с ромона умира.
    Сърцето младо е, не го побира.
    Стенат после северните ветрове
    Ридаят пшениците в лятното поле
    Увиват се около дървета скръбните лиани
    Листа зелени от вехнещи лъчи са огряни.

    Земята беше топла
    Някога, когато нас ни нямаше тук.
    Изстина, умря вътре в пръстта си
    Изсъхнаха всичките й магични роси.
    Късаме розата, а тя пък после тихо гние.
    Не разбираме – рози сме и самите ние.
    "И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."

  2. #2

    Регистриран на
    Aug 2008
    Град
    Where death is most alive
    Мнения
    50
    Ех, Цашо...отдавна не се беше случвало да чета без да си попълвам сричките на ум. Картината няма да я коментирам, I know what your eyes see
    Не насилвайте нещата, просто вземете по-голям чук.

  3. #3
    Somehow
    I know that you know what my eyes see, Paththreader )

    Това със сричките вече е нещо НОВО. :Р
    "И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си