От ступора, който те обви
Най-накрая излез.
Одеялото, което е Лъжи
Ще разкъсаш днес.
Призовавам те,
Пророк и глупав Мит
Който правилно прокле
Човекът да е атом свит.

„Глътни острието
Което носи гена всечовешки.
Из съзнание заето
Няма значение една от много грешки.”

От сътресението
Що всички съкруши
Дух на прозрението
Отново гордо надигни.
Призовах те,
Лъжец и свещен Глупец
Крясък на разума извий
Нож в ядрото ни забий.

„Живей и мри
И така до самия наш Безкрай.
Глупец, лъжец, Пророк и Мит
Театърът ни с олово бе закрит.
Чашата с живак сега строши
И всичко в себе си давай, побери.”