Имам връзка вече повече от две години. И двамата много се обичахме до момента, в който аз не се запитах дали наистина го обичам или просто съм привързана към него.. След известно време и малко размисъл се случи нещо, което и до днес не мога да си обясня. Вървяхме си двамата гушнати, приказвахме си, аз го помолих да минем през някаква улица, но той настоя да минем по друга и това ме издразни за момента. Когато се прибрах вече знаех отговора на въпроса си. Знаех, че до този момент съм го обичала с цялото си сърце. От тогава насам го чувствам като най-добър приятел, а не като човека с когото до скоро исках да прекарам живота си. Всичко си е както преди - искам да прекарвам времето си с него, все още държа адски много на него и все още не искам да се разделяме. Единственото, което се промени е чувството, че го обичам. И преди съм имала периоди, в които не съм чувствала, че го обичам, но са отминавали за 2-3 дни. Но това продължава прекалено дълго и вече си мисля, че ще е най-добре да се разделим, макар че не го искам... Кажете ми, дали е възможно просто да съм в депресия (чувала съм, че понякога тийнейджъртите изпадат в депресия, без дори да подозират), дали би могло да има някаква причина за това или просто всичко е свършило.

Редактирано от Цвети
7-ма точка.