Всички хвалят и прехвалват митологизираната чужбина колко добре е уредена и колко по-добре е във всяко едно отношение от България. Как е чисто и няма дупки по пътищата.

Накрая идваш тук, после се връщаш в България за пръв път и виждаш, че няма чааак толкова очебийна разлика в средата. Има разлика, но е тънка. Но за сметка на това в чужбина липсват толкова много неща, които са важни за теб. Езикът, азбуката, лекотата на изразяване. Познаването на системата, навиците и ценностите на хората. Приятелства се завързват лесно, но никога не си сигурен могат ли да са толкова безспорни, колкото с приятелите ти в България. Шокът защо на теб ти е трудно, а на тях им е лесно.

Безспорно е изграждащо изживяване, но чужбина не е за да оставаш там доживот. Това би било цял живот да грабиш от рога на изобилието, но да не можеш да му се насладиш. Или да няма с кого да му се насладиш.