Проблемът със свободата

[darking]

Значи, до скоро главният ми проблем беше, че много ме караха да уча заради едно тъпо кандидатстване, но сега е друг(или поне от понеделник - 15 Септември). Живея в къща! И то не къде да е, а в Панчарево - село на 10км. от София. Е, може и да звучи добре, но всъщност това е причината да нямам връзка със света, така да се каже. На около има само баби и дядовци, а ей така да изляза сам навън и да си се разкарвам безцелно някак си не върви. Сега пък даже баща ми ми каза, че от утре всеки ден ще събирам падналите листа и круши в градината. Е аз да не съм някъв фермер бе?! Докато другите правят каквото си искат, живеят във НАСЕЛЕНИ места, имат си приятели, гаджета(да, аз и това трудно ще имам, защото ми е чудно как една връзка може да просъществува САМО във училищна среда) и т.н, аз трябва освен да ходя на тъпото даскало, да си чистя и градината(която не е малка, а широколистни дървета има навсякъде).

Два пъти през лятната ваканция(уви, и двата за по една седмица) бях в Гоце Делчев(баща ми е отрасъл там, та имаме къща), леле.... Следобяд се върнах от там и направо ми се дорева. Там имам толкова много приятели, по цял ден съм навън(и то до много късно), говорим си, обикаляме, играем, а тук - само компютър, телевизия, скоро и градинарство, а и атмосферата все ми е една гадна... Сега както почва даскало, то аз ако живеех в Гоце Делчев въобще нямаше да ми е толкова гадно. Там като свършат училище си научават набързо и до 2 часа през нощта са навън.

Та някакви идеи как поне малко да сн направя животът по-добър? Най-ме е яд, че още има време за промяна, а не знам как да я постигна. Провалям си юношеството, да го еба! Още 4 годинки и няма да има начин да върна времето

[kPuCkA]

Аз какво ли не бих дала да живея на такова отдалечено място от града. Едвали няма никакъв начин за презов от това село до София. Какво ти пречи да ходиш с автобус през свободното си време до града, да пиеш кафе с някой и после пак с автобуса да се прибереш? 10 километра не са толкова много. Аз всеки ден ги пътувам до работа и обратно,точно за половин час.

[s1NNer]

Аз пък от Панчарево познавам доста на по 15-16-17 години ... :]

[Isabelle]

Не може всички да са възрастни все някой трябва да има на твоите години излез да се разходиш за по - дълго и се запознай с някого не може да няма едно младо семейство

[darking]

Ето го и другият проблем - наще ме карат до даскало и ме взимат от него - нямам никакво време. А и даже и да се прибирам сам(понякога и така става, но ми казват "Айде, качвай се в маршрутката и идвай.") едва ли ще ми разрешат в 12 часа вечерта да се прибирам от майната си. Така или иначе трябва да се прибирам по светло, което втора смяна е особено невъзможно.

[nefchi_bs]

Ами гадно наистина Кажи им да те пуснат да се прибираш сам от даскало...Предполагам ще те разберат ако найстина им кажеш къде е проблема...

[j_adore2]

Запознай се с някакви деца от там и нямаш грижи .. И се радвай,че си на хубаво място и живееш в къща,защото някои хора се чудят как да се махбат от досадните панелки ..

[puhi14]

Гадно наистина.... И на мен ми си реве и се чувствам така като съм на село,ама моето поне е временно...Еми съгласна съм с другите,сигурно има все някакъв транспорт,ще говориш с вашите,че не си малък,а и ти е писнало да седиш забучен в къщи! А в краен случай излез разходи се насам-натам,все ще има някой на твоята възраст
Ето един забавен съвет:Ако наистина някой ден така затъпяваш и няма какво да правиш,прави номера на дъртите!Толкова е яко!
Айде бай от мене!

[Seducti0n]

Здравей.(:
10 километра не са никак малко като разстояние, но не са и достатъчно много за да попречат на социалния ти живот.
Сигурна съм, че е трудничко и за предвжижване и за поддържане на комуникация, но няма невъзможни неща.
Можеш да излизаш със съученици или приятели/преди или след даскало, взависимост от това коя смяна ще си/..
После ще имаш време да си подготвиш уроците и да си напишеш домашните.
А за градинарството-Няма как трябва да се помага вкъщи.Аз лично се чувствам по-добре когато свърша нещо в нас и знам, че съм била полезна. (: