Щом съществуваш, ти е дадено да си. Да можеш, да се нарчаш, да действаш, да градиш, да променяш, да обичаш.
Уникален, създаден, за да е.
И най-главният въпрос - замислете се, толкова ли е престижно да имаш идол? Да подражаваш на някоj, а не да си нечиj идол. Ментор на някой, който с времето ще се изгради и ще те забрави. Но не трябва да се сърдиш, той е "пораснал" и се опитва да е пътеводител на някого.

Да подражаваш, това е да загубиш себе си.