Сребролъка смърт

**ScionOfStorm** · 10-11-2008, 07:19

Сребролъка смърт

Братя! Братя мои...къде сте?
Нима погълнаха вси тъмни езера?
Зова ви, чуйте ме, сетне наизлезте
Да не газя самин из мрачните блата...

Тя умря! И споменът мене съкрушава
А Богина плаче с бледомъглени очи.
Изтля...изтля! Мъка жарко заличава
Слънцето, огряло всите ни преди.

С укор гледат ме безмълвно
Редица рехава, окованите души.
И цвете черно скоро ще покълне
В изоставените ми земи.

И плачат небесата, изпепелени
Изливат облаци-сълзи безкрай.
Спомени пеят се, забвени,
И знамена от тишен скръбен лай.

Че земята и до днес трепти
От мъка по сребролъката стрела.
Зов неспирен в мен ехти...
Братя! В ръцете ми издъхна тя...!

**LINKNOT** · 10-11-2008, 10:45

Много силно и наситено с мрачна атмосфера, въздействащо е.. Браво!

**Decu** · 10-11-2008, 16:15

Доста добре, Сашо.
Мисля, че ще ми стане едно от любимите твои..

**one** · 10-11-2008, 18:21

леле...

Въздейства определено.

**Shadow_Walker** · 10-11-2008, 22:04

Мога единствено да те поздравя, защото това наистина е прекрасно и много емоционално произведение.Браво.

**Pedigree** · 10-12-2008, 07:52

Мм, аз ти ги чета всички, и доста са ми любими, но това наистина е много добро. [=

**ScionOfStorm** · 10-12-2008, 10:12

Така ми действа една определена поредица, просто..

Благодаря за отзивите

**fy4ko** · 10-12-2008, 16:17

така и не разбрах какво ти стана, та реши да пишеш в рими...

**ScionOfStorm** · 10-12-2008, 16:21

труден период, просто..

**DJ_Mrav4o** · 10-12-2008, 19:48

Браво, браво! Много е силно наистина!

Тема: Сребролъка смърт

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

Сребролъка смърт

Правила за публикуване