Заедно
Бяхме невинни
Само преди словесен миг.
Усмихнати, единни...
Споделяхме един и същи вик.
А после плачехме горчиво
Помниш ли, забравени, това?
Очите размятаха игриво
На бъдещето тиха мъдростта...
Изморен съм вече
И дори сълзите ми не стигат.
Чух как птица се отрече
Да е на живота шарен плат.
Искам стария покой...
Седнал с невинността в ръка
Да слушам тихия порой
Да докосвам плахо Есента.
Бяхме невинни,
Помниш, знам, ... помни!
Пак, пак сме ний единни
Плачем...с общи си сълзи.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."