спешно ми треа интерпретативно съчинение на Дервишово семе "На кръстопитя между повелите на рода и избора на сърцето" хелп ;(



и на мен ми трябва същото, намерих две инпретативни съчинения едното е за любовта и омразата, а другото за родовите ценности и повели
Използвай и двете просто махни някой неща
любовта и омразата:

Разказът ”Дервишово семе” на Николай Хайтов въвежда в българската литература проблеми, които се срещат и до днес в живота на българина. Днес няма такива герои като Рамадан или Силвина и тези проблеми често се отминават без да бъдат забелязвани.
Разказът ”Дервишово семе” ни дава възможност да погледнем към ценностите на рода през очите едно българско семейство, през погледа на старото поколение и през погледа на младото. От едната страна стои родът, а от другата - едно момче, което с течение на времето осъзнава що е любов и що е омраза. През цялото това време старейшината на рода - Асан Дервишов, върви срещу малкото си внуче Рамадан. Дядото има една цел и не се съобразява с желанията на детето, за да я изпълни. Ценностите на рода, видяни от два различни ъгъла, като нещо добро и като нещо лошо, което пречи на индивида да бъде щастлив, да следва сърцето си. Така възникват и двете най-силни и полярни чувства - любовта и омразата. Те се преплитат в много здрав неразплетим ”възел”, от който трудно се излиза.
Асан Дервишов представлява дервишовия род в Николай Хайтовия разказ ”Дервишово семе”. Повелите и ценностите на този род са единствено и само продължаването му на всяка цена. Дядото не се интересува от нищо друго освен от това да има наследници. Той пренебрегва мнението и на единствения си внук, върви против него - ”дядо впря очите си в мене да ме жени. Мене не попита.” ; ”Ти за семе ще ми трябваш...Тук искам на Асан дервишов внук да писне...” ; ”Пази, вика, Дервишовото семе, инак главата ти отсичам!” ; ”На сутринта дядо доведе ходжата и ме заклеха: ...Внуче да оставя деду и тогава главата си да кърша...” ; ”...треска ме затресе и се раболях. Тогава дядо се уплаши. Не за мене, а за Дервишовото семе.”. Всички тези цитати показват незачитането на човека от рода, единствената мисъл, единственото желание на дядото : ”Хайде - вика - да те женим...”
Човекът - Рамадан обаче също има свое мнение. Ракурсът му се променя във връзка с обстоятелствата. Преди да го оженят Рамадан не е съгласен с това, но няма думата : ”Годиха ме, женеха мене - това беше всичкото питане : Вапцани ли потури искам или сури?” - от думите му блика нежелание, чувството на неприязън. Въпреки нението му дядо Асан Дервишов оженва младия Рамадан със Силвина. Момчето започва да осъзнава що е любов.
Любовта се поражда най - напред с красотата на момичето : ”Имаше едни коси... Вземеше ли да се реши, аз заставах да я гледам. Гледах я, гледах, докато ме сепнеше дядо”. Любовта между двамата става прекалено силна: ”сърцето се навивало, навивало и когато изведнъж го дръпнаха да се развие, отскубнаха ми го заедно с корена”, след като отвличат Силвина, все едно откъсват сърцео на Рамадан.
Омразата започва да изпълва душата на младия човек- ”Какво ми стана не мога да ти кажа... ловя ножа...”. Все едно Силвинините братя са решили да го измъчват - ”първата губерка ми забиха като се върна Силвина в село.” Омразата започва да прелива, започва да извира от Рамадан. Той твърдо е решил да отмъсти на Руфат за това, което е извършил. Толкова силно иска отмъщението и Силвина, че накрая омразата в него се възпламенява и Рамадан се поболява : ”Прав ли. Крив ли беше дядо - няма да го съдя, ала за злото беше прав ” когато жалбата ти дойде много, само злото те подпира и спасява. Чучело видял ли си натъпкано със слама? Няма вътре нищо! Няма сърце, няма кокал, държи се само на едната слама. Мойта слама беше злото! И то ме на краката задържа. Злото дето щеше да направя на Руфатя... Ръцете се напрягаха, зъбите ми скърцаха, докато най - сетне сламата в чучелото се подпали, треска ме затресе и се разболях.” Омразата докарва Рамадан до много тежко състояние, но тя до края върви редом, ръка за ръка с любовта. Двете най - близки и най - далечни чувства сега са заедно : ”Грешна душа имам, агов, да ти кажа, и ми се поиска да прегърна Силвина пред очите на Руфатя, да я погледа в моите ръце, както съм я гледал в неговите цял живот.” Рамадан докрай държи омразата в себе си и докрай обича Силвина.
Дядото и внукът през цялото време вървят един срещу друг. Те имат силна, несломима воля. Отначало дядото се налага над Рамадан : ”...върза ме дядо за дирека...” , ”Ти за семе ще ми трябваш, няма да мърдаш!” По - късно обаче Рамадан се осъзнава и тръгва срещу дядо си : ”Хайде - вика - да те женим, че ръката ме сърби да разплача майчицата на Руфатя! - Може да ме жениш - казах на дяда - да ме закопаваш и да правиш с мене каквото си щеш , но Руфатя няма да закачаш! Аз ще се разправям с Руфатя! Накарах го клетва да ми даде ...” Дядото умира и Рамадан успява да се събере със Силвина, но не по начина, по който иска - той трябва да се грижи за най - големия си враг - Руфат.
Раздвоеният свят в разказа ”Дервишово семе” от Николай Хайтов но показва колко силни са любовта и омразата и но навежда на мисълта за родовите повели, родовите ценности, проблемите в живота и взаимоотношенията между род, човек и семейство.


Родовите ценности и повели

1).Увод:
В тематично отношение повестта “Преди да се родя” безспорно следва традиционния интерес на писателите,които изобразяват българското село , живота,традициите и психиката на селянина.Що се отнася обаче до зрителния ъгъл,през който е видяно и изобразено всичко това,както и на словото и стила ,чрез които то се превръща в художествен свят,Ивайло Петров е напълно самобитен и оригинален творец,достойно заслужил мястото си сред нашите класици.

2).Теза:
-М1-В своя живот човек зачита родовите ценности и се крепи на тях,въпреки че в много ситуации той трябва да се изправи срещу тях и да отстоява волята и избора си.
-М2-Много родови повели заставят обикновените хора да се откажат от щастието и желанията си в името на рода си,но в много случаи те не отстъпват.

3).Док.част:
-М1-В своя живот човек зачита родовите си ценности и се крепи на тях,въпреки че в много ситуации той трябва да се изправи срещу тях и да отстоява волята и избора си.
Разсъждения за: Доказателства:
1.зачитането на родовите ценности
1."Ти за семе ще ми трябваш";
"Петре,тази зима ще те оженим"
2.човекът се изправя срещу тях 2."Искш ли да поиграеме на пумпал?"
3.отстояването на волята и избора 3."На това кръстопътче тъпча и не виждам накаде да хвана"
Извод1:Съдбата на човека е устроена така,че в определен период от живота си да се изправи срещу себе си и рода си ,за да защитава избора си.
Пр.изречение:Всичко това води до повелите,които задължават човека да бъде такъв,какъвто родът изисква от него да бъде и да върви по пътя на предците си.

-М2-Много родови повели заставят обикновените хора да се откажат от щастието и желанията си в името на рода си,но в много случаи те не отстъпват.
Разсъждения за: Доказателства:
1.родът повелява хората да следват 1."Впря очите си в мене да ме жени"
изискванията му "Дядо си миеше главата от Великден
2.неотстъпчивостта на хора отстоя- на Ведникден…"
ващи моралното си право да бъдат 2."Лепна се на дупката на плевнята и
свободни от подобни задължения чакам Силвина да я видя"
Извод2:В определени и важни ситуации човек разбира,че е готов да наруши родовите повели, защото осъзнава кое ще го направи щастлив и кое ще сбъдне мечтите му.

4).Заключение: Чрез повестта си “Преди да се родя” Ивайло Петров разкрива противоречивия човешки свят,който заслужава мъдрото,комично и вярно изображение,съградено от една интерсна, противоречива и богата творческа личност като него.



Надявам се да съм помогнала!