"Искаш да ми станеш гадже?" никога май не съм го казвал, звучи толкова...обикновено. Честно казано връзката за мен е нещо болезнено - красиво, но пък искам да дам и да получа много, като в същото време не мога да го удържа това. Имам си един идеализиран образ за това, но мисля, че ако го получа, сам ще го разруша. И затова става болезнено.

Като си влюбен...си глупав, по един много хубав начин. Аз не го усещам вече като толкова всепомитащо оглупяване, но пак се чувства и те води извън проблемите (или ги засилва в дадени ситуации, хах..). Като някаква...светлинка, която гледаш от далечен фар, но си знаеш, че е близко и вътре. Кофтито е, че фарът ръждясва с времето, а светлинката почва да става една мъглява и неясна, и накрая няма какво да направиш и да искаш. Или партньора ти.

За сексуално-онли връзките не ми се говори сега, имал съм в един кратък етап такава, но ситуацията беше доста заплетена, не ми се обяснява пред цял форум. Всеки си намира предимства и недостатъци в такова водене на връзка, зависи какви очаквания/изисквания/нужди имаш от това нещо. Има моменти, в които едни чисто секс връзки могат да продължат доста дълго от една нормална такава, но въпросът е доколко всъщност са истински и пълноценни...

Пеперудите са нетрайни, умират бързо...точно затова сме осакатени. После - търпиш.

А вече ме е страх да казвам "обичам те" - не защото съм несигурен, а защото усещам как положителните емоции се изплъзват през ръцете ми като цяло.

--------------

Спя още и не е блестящо сигурно, Йо ;]
И поздравления отново за поредната хубава тема...и ново завръщане тук