Тайно вечер си поплаквам
тихо да не те събудя пак
в лицето ти с любов се взирам,
а мислено се питам на глас.

Кой вятър нейде те отвея
къде си с кой ангел си в съня
прошепва ли ти тайно,
че на твоето рамо аз тъжа.

Да ме обичаш, не личи
даже искрен с мен, не си
какви ли тайни още крият
твоите сини очи.

Да си ме целувал, не си
а по устните ти червило личи
да е моят цвят, не е
червеното отдавна е демоде.

Защо все бягаш и се криеш
извинения всеки ден
и все по нещичко намираш
да не бъдеш ти със мен.

Вечер тайно си поплаквам
и все питам се защо,
защо обичам те така
както никой друг досега.

Сега спи, спи любими ти
утре ще бъда с грейнали очи
така по лесно ще посрещна
новите ти лъжи.