С предишният ми приятел бяхме в същата ситуация известно време. Той страшно много ме ревнуваше от всичко и от всички... И говорихме 100 пъти, и кво ли не правихме, но това не се променяше...до един момент. Момент, в който и аз не знам какво му стана - просто изведнъж спря 0_0 сам...без поводи, без караници, без нищо. Пак ме ревнуваше, но само когано наистина имаше повод. Да си призная - аз също съм доста ревнива в някои отношения. Ревността е съвсем нормално нещо, когато е в определените количества. Познавам човек, за който наистина може да се каже, че е БОЛЕН от ревност... С една пирятелка ходят вече близо 2 години. Не помня вече дали бяха направили 1 година, когато той почна да я задушава заради някакви третокласници, които се оказали нейни съседи (на село) и я поздравили. Оттогава насам тоя човек се побърка - той не й дава да мръдне без него до магазина, постоянно я следи къде е и какво прави, вдига й скандали без причина, не я пуска да излиза дори с момичета... И тя все още е с него не, защото го обича, а защото я било страх да не остане сама...

Ако и твоят човек те притиска толкова много и ако не разбира от разговори намери начин да го стреснеш някак си... Ако не намериш - помисли си добре заслужава ли си... Предполагам, че го обичаш и т.н., но сега са ти най-хубавите години от живота, годините, в които трябва да живееш, да се забавляваш...а и в крайна сметка - вие не сте женени, за да ти заповядва и да ти отнема свободата. Помисли си добре дали си готова да поемеш тоя риск