... незнам от каде да започна, с приятелката ми сме заедно повече от 1 год. обичаме се много. така до тук отлично
но тя много бързо се изнервя, а аз пък съм много ревнив!
.. в поголямата част от случайте в който се караме е обик.
заради ревноста и бързото ядосване от нейна страна.
всеки път и обещавам че ще се опитам да бъда възможно най-малко
ревнив. но се получава само до едно време....
страх ме е много че ще я загубя.
днес бях прочел един смс. в тел. и без да искам..
и това отново събуди ревноста ми, след като и казах тя се ядоса
както всеки др. път (понеже не е от тук (моя град) и каза че иска да си
ходи вече защото и е писнало от моето недоверие спрямо нея.)
непоиска да поговориме за смс-а
първоначално каза че е нз. от каде е
после каза че можело да е от една нейна фр.
а накрая каза че е от майката на една др. приятелка..
може би ви обърках доста но ви казвам това което стана.
сега неиска да говори с мен опитах се да се сдобрим пак
казах и колко много я обичам казах и че я ревнувам поради простата
причина че я обичам прекалено много и че ме е страх да не я загубя.
тя плачейки ми каза че това бил редовният ми номер.
но това е истината! ОБИЧАМ Я!!!.....
просто имах нещо като 6-то чувство или нз. точно как да ви го кажа..
заради този смс.
почти съм сиг. че е от момче.!
дано да греша. ще трябва да и се извинявам адски много тогава
но ще го направя с удоволствие.
неискам да се разделям с нея!!!!
но каточели тя май го е решила вече.
а аз само при мисълта психически немога да го проумея..
обичам си я много давам всичко за нея...
дали не съм и интересен и чувствата които е испитвала отначало ве4е не са същите или аз се заблуждавам....
ОТЧАЯН СЪМ!!!
НЕЗНАМ КАКВО ДА СИ МИСЛЯ ВЕЧЕ.
немога да си представя животът ми без НЕЯ!...
какво да правяяяяя.. неискам да се разделяме НИ–КО–ГА!!!


извинете ме за романа но... няма с кой да споделя...
гадно ми е и боли .