Кръг от сноп класове

Кръвта, с пръстите разперени
Се впива във плътта
Обратно към съзнанието.
И знам, всичко е преднамерено
Всичко е Смъртта.

Пръстите взимат нож
И кръвта над ръба се смее.
А вън е мъртвило-нощ
Само под двеста слънца
Луна озъбена с блясък грее.

Ножът взима си сърце
И в съсък го изяжда.
Луд говори без лице
И кога луна се скрие
Съзнанието тихичко разяжда.

В цикъл безкраен
От вечност лаконична
Индивидът е нетраен.
Драмата е мъртва, да,
Но не по-малко лична.