Сама

[GbSy]

Сама

Сама, погълната от тишината
Прекъсната в момент, в който нужда да остане със себе си изпитва.
„Каква би била тази съдба?”
Замислено стой в ъгъла и се пита.
Сама, сякаш всички думи са ти взети,
Когато имаш нужда да говориш.
Да кажеш на всички, че мечтите ти са отнети...
И никой никога не би оспорил.
Сама, вечно замислена,
Помагаща на другите безвъзмездно.
Болката, на лицето й би била изписана,
Ако не се бе научила да гледа на живота като бездна.
Сама, опитва се, смисъла да намери,
Не знае, иска й се, но не може, не успява
Късно е, всички й го казват, тя самата знае го, ала не иска да приеме...
„Какво ли?” – пита се през сълзи, „Какво ли би станало.., ако бях способна да забравям?!”.
Сама, сълзи напират, но с отмерен жест ги спира тя,
Научила се е да не плаче, защото сълзите не ще разтопят чуждите сърца.
Иска й се отново да чувства, да чувства мъничка искрица на надежда... Светлина...
Ала самотата идва в приказна одежда...
Самота, Самота, Самота...

[AnotherBrokenHeart]

Сама..Това е много хубаво стихче..Браво!!!!!!

[TheLittleAngel]

Страхотно е!

[*.~*` *~* anaRial *.~*.`*]

Мн е яко(: Напомня ми за мен

[EMOgirl92]

ооооооо много е добро...но дай по весело

[GbSy]

Хаха, ами аз не съм тъжна, просто музата така ми дойде!