Есен
/безглаголно/

Тиха есен. Окапали листа.
Парк без птици и цветя.
Дървета голи, сами в мъгли.
Самотни пейки. Аз и ти...
Оловни капки дъжд, като сълзи
отронени след болка и мечти.
Тъжна есен с разпилени коси
и с болка в нашите души.
Раздяла – трудна, миг – последен.
Аз – разплакана, ти- все тъй леден.
Живот - без песен.
Навън – дъждовна есен.



По принцип не пиша...това е по повод едно домашно по български език миналата година.