……ново начало…….

Пак същото демонче ,пак същите поля само маргаритките бяха други. Самотни , увехнали и пълни с тъга . Дали бяха други или са същите , да ти кажа май са други тези са сиви . Ала полето е същото , даже луните са същите само маргаритките . Промяна , дъжд , нова зора . Ето ги и жар птиците с вечно гладни очи а демончето все така си седи има ги мислите сладко е , че още твори “Смисъл има, важни са думите – помисли си то – важен съм аз и моите мисли моите мечти “ . Вятърът повяваше клонките , луните напичаха а във въздуха на долната земя се носеше сладкия мирис на нови мечти , тревата се полюшваше само маргаритките мяха като застинали там на червеното поле .
А демончето на познанието се чудеше какво да предъвква “ Защото без да дъвча не мога да мисля!”- казваше то, ала сивите маргаритки бяха гадни на вкус ……………………..