Трансформиращ преразказ на "по жътва" от името на

[galet0]

И на мен много ми трябва... Търся в тези сайтове: www.pomagalo.com и
www.sapiski.info + google ама нищо не намирам...ако някой намери да пише

[tannn4o]

ПО ЖЪТВА
Трансформиращ преразказ от името
На Никола
Беше жътва ,голям пек,слънцето се бе спряло огнено и немилостиво в небесата,но жарките му лъчи не успяваха да прогонят работливите селяни от полето.Там нейде и аз неуморно работех, носех тежките снопи и се заслушвах в моминските песни които ехтяха над златното поле.Слушах и гледах как сам самички жънеха моите стара майка и моята малка сестричка,а тя ми викна закачливо дали бих познал Пенкиния глас,а аз и отговорих че го долавям но слабо щот се смесва с другите и се губи , и седнах па казах на стара ми майка,да седне малко да си почине и да послуша малко моминските песни и ако схване Пенкиният глас, да знае че наистина снаха ще и стане . А тя ми отговаря че ако аз не мога позна на Пенка гласа та тя ли ще може. А аз викам ако пее сама Пенка –ако ще през море да е ще я позная. В този миг ,като чели ме чуха , дружната песен над полето затихна .И от далече се поде самичък глас висок,звънлив и треперещ, емна се леко и тихо па се засили леко по-леко и се залюля с мощни вълни над полето.И тогаз аз пуснах снопа и плеснах с ръце и казах ,че това е тя моята Пенка и се заслушах ,а песента и се ширеше ,волна и млада чиста като извор пълна с надежда и желание, кичеше на китки мили думи и пращаше с любов към мен. Не се стърпях и се провикнах закачливо , а от околните нивя се чуха ободрителни смехове .Чу ме и Пенка и ми прати закачлива и обична песен. И над полето ,сякаш с кръст в ръка ,прехвръкна надеждата за радостта. Но изведнъж нейде от отдалеченото краище ,дотича едно уплашено хлапе и ни обади че Пенка била примряла от горещината . В този миг сякаш небето се строполи над мен , хукнах към Пенкината нива и се молех на Бога дано лъжа да бъде.Но уви там се бяха сбрали моми ,булки , мъже и жени,майки ужасени ридаеха над нечие тяло. Разбутах аз тълпата и що да видя, край златен сноп като с куршум пронизана моята Пенка лежеше без дихание останала, в едната ръка още държеше острият сърп а с другата ръкойка класове. От полу - отворените устни се бе стекла струйка кръв и обагряше бялата и гушка. Слънчев удар бе затрило моята Пенка. Паднах аз разбит от мъка до тялото на любимата си и гласът ми се бе сподавил в сълзи и ридания.