Часът на промяната

Вече нищо не е както преди...
сякаш всички бяха
със затворени очи...
Коренно се променихме,

но едва сега го открихме.
Продължаваме все така напред
да вървим без път,без ред.
Имахме мигове на щастие ,

но всичко се сгромоляса
и остана само голо нещастие...
Промяната у нас напира
и пред нищо не се спира,

но нашето старо "Аз" все още
се усеща...
все още тлее горещо...
Частица от него

ще остане в нас
и в сърцата ни търпеливо
ще чака своя час...
От време,на време

ще се връщаме назад
...и ще си пропомняме всичко
на фона на този ад,
но това ще е минало
все още неизстинало!!!