Shakespeare
‘Sonnet 116’

Let me not to the marriage of true minds
Admit impediments. Love is not love
Which alters when it alteration finds,
Or bends with the remover to remove:
O, no! It is an ever fixed mark,
That looks on tempests and is never shaken;
It is the star to every wandering bark,
Whose worth’s unknown, although his height be taken.
Love’s not time’s fool, though rosy lips and cheeks
Within his bending sickle’s compass come;
Love alters not with his brief hours and weeks,
But bears it out even to the edge of doom.
If this be error, and upon me proved,
I never writ, nor no man ever loved.


------


Шекспир
“Сонет 116”

Нека не отрязваме на любовта крилата.
Но нима птицата е птица щом
се лесно тя изгуби при сянка на билата
и при тежък звън камбанен потърси тя заслон.
О не тя вечно ще се рее в небесата
и също кат маяк извисен във синевата свята
ще дава смисъл и посока да би изгуби се душата
и ще бъде птица достижима,макар че тъй хвърката.
А светлината на маяка не помръква нивга,
дори очите да не заиграват oт на птицата сияя
нейните лъчи ще греят и прелистват тази книга
и ще продължат.....и отвъд края на безкрая.
Ако всичко туй било е сладостна заблуда, и ако съм грешал-
то никога перо не съм докосвал и никой никога не е летял.