не става въпрос за сблъсък на поколения,а за инстинкти. Нормално е родителите ти да искат винаги да си "малкото им момиченце" и почти винаги в началото се опъват като усетят , че вече не си такава.
За гаджето ти....нормално е.Притесняват се.И повярвай ми , това, че си добре в училище няма нищо общо.Те просто се притесняват от това, че вече започваш да водиш активен тинейджърски живот (ако мога така да се изразя) и от тук техните тревоги ще стават все по-големи.
Аз имам по-малка сестра (колкото теб) и тя ми споделя всичко.Иска ми съвети.Това много помага-да има с кого да поговориш.
И тя има проблеми с нашите, но някак си (дали с моя помощ или не) нещата успяват да се уредят.
Но както и да е.
Не намразвай вашите .Те не живеят с мисълта как да ти провалят живота, а само искат да те предпазят.
Най-добре се опитай да поговориш с тях и да се разберете и може и да стигнете до някакви компромисни решения.
Продължавам.И по пътя дори наранявам.Не преставам да се боря.Страховете си аз побеждавам.И когато силно страдам враговете си даже не мразя.Може да се уморявам,но намиран сили да кажа:"Продължавам."