КАКВО ВИ МОТИВИРА ДА СЕ ЗАНИМАВАТЕ С ИЗКУС

[salfetka]

споделете как бихте се реализирали като творци в БЪЛГАРИЯ
каква е основната ви мотивация:
СЛАВА
развитие на идеите ви. използвате го като лесна стръв....
послания към хората или не мога да правя нищо друго
СПОДЕЛЕТЕ

[GbSy]

Пиша... Това е единственото нещо, което мога...
Просто го правя, това е моя начин да кажа всичко.
Не говоря, просто драскам мисли и това е.
Но не мисля, че имам шанс... Просто в България не става така...

[Blab]

Чувствам се пълноценна и щастлива.

[narkotikche]

рисувам .. пиша
с 1вото мога да стана архитект примерно
с 2рото .. нищо не мога да направя

[ANTIHUMAN]

Пиша... Това е единственото нещо, което мога...
Просто го правя, това е моя начин да кажа всичко.
Не говоря, просто драскам мисли и това е.
Но не мисля, че имам шанс... Просто в България не става така...

+ Съгласен съм със теб!
Може би аз пиша послания по-скоро към себе си отколкото към хората!

[WILD__BOY]

леко глупаво е да питаш такъв въпрос по този начин. свеждаш изкуството до доста повърхностно изживяване.

ако трябва да ти отговоря какво ме мотивира да рисувам и да снимам означава да разкрия в какво е смисълът на моя живот

[CherryKisS]

Пиша... Това е единственото нещо, което мога...
Просто го правя, това е моя начин да кажа всичко.
Не говоря, просто драскам мисли и това е.
Но не мисля, че имам шанс... Просто в България не става така...

И аз съм така.

[mila_smile]

И аз пиша, за да изразявам чувства, мисли, надежди, идеи... Също и с музика, но не е това истинската ми стихия.
Иначе доста често мисля как ще се реализирам в България. Мечтая да стана журналист, писател, нещо такова ии да създам малка промяна.. Да съм противоречива, но не с ексцентрични идеи, а просто като казвам нещата, които другите премълчават.

[Whyniser]

Пиша,защото имам нужда да пиша.Защото това ме кара да си го изкарам всичко какво ми е на листче хартия.А всички знаем какво могат думите в ръцете на тези,които знаят как да ги използват.

[Dumb]

Чувствам се пълноценна и щастлива.

[MartyParty]

споделете как бихте се реализирали като творци в БЪЛГАРИЯ
каква е основната ви мотивация:
СЛАВА
развитие на идеите ви. използвате го като лесна стръв....
послания към хората или не мога да правя нищо друго
СПОДЕЛЕТЕ

Оф,ами..трудно е да се отговаря на такива въпроси.Израснала съм с художници(майка ми,баща ми,баба ми,леля ми) и знам колко е трудно да се оцелее в техния свят особено от 10-15 годин насам. Вече почти ниой несе интересува от такъв вид изкуство.Разхождам се по улиците с приятели,минаваме покрай някоя галерия.Аз се заглеждам(в галерия мога да стоя и да гледам цял живот,ако никой не ме издърпа),при което наблюдавам как масата хора зад мен също гледат и в очите им се чете такава невероятна празнота..Чак се стреснах!На тези хора,както със сигурност и на много други, изкуството не им влияе по абсолютно никакъв начин. И не е само за рисуването.Абсолютно съм сигурна,че повече от половината даскало предпочитат да стоят пред компютрите,вместо да четат някоя хубава книга или да идат на театър.Много ме боли от всичко това,но истината е такава-в България изкуството през следващите години съвсем няма да го има.
Но въпреки това..нещо ме кара да го правя.Има нещо вътре в мен,което ме подтиква да рисувам и ако не го направя,ме човърка непрекъснато и мислите ми са заети само и единствено с това.Попринцип съм много търпелива.Изслушвам хората когато трябва,гледам да не преча на никого с нищо и да уважавам дейностите на другите,каквито и да са те.Не съм от хората,които ще ти се изфукат с нещо,което са направили и ще говорят само за него-предпочитам да съм незабелязана.Когато драскам на листа някаква идея или нещо,което наистина ме е впечатлило и виждам,че то се получава добре,това ми дава едно удовлетворение.Не е нужно другите да го виждат-рядко показвам на някого когато съм нарисувала или написала нещо.Ами просто е..освобождаващо и както каза Blab ме кара да се чувствам наистина щастлива.И това е единствената ми мотивация,защото друга..няма откъде. С две думи в момента го правя за себе си.Не смятам да се занимавам с това по-нататък,защото,както вече казах, няма смисъл.Дори добре да съм изразила идеята си,ако няма кой да я види и разбере,всичко отива на вятъра.

[sundrop]

Пиша...защото се чуствам удовлетворена,когато го правя.Сякаш е нещото,което мога да върша най-добре,нещото,което ми носи наслада,щастие - само заради това,че съм успяла да притворя идеята си в нещо,от което да се гордея.Така да успея да ''материализирам'' чуствата си,че те да стигнат до най-вътешната същност на човека.
И не се страхувам,че няма да бъда разбрана.Все пак,всеки го рабира по свой начин,всеки си взима различна поука,всеки го гледа от различен ъгъл - това е едно изключително чуство - да преоткриеш себе си собствените си сили,в мнението на другите.Никога няма да спре да ми бъде приятно да опознавам собственото си Аз през очите на хората.
И някой ден,не сега,някой ден, се надявам много да прочетат и разберат мислите ми,чуствата ми,идеите ми...Това ме мотивира да продължа да се усавършенствам - ако не заради друг,заради мен самата. (:

[Abbie_Broken]

Пиша! това е нещо което обожавам и мога. кара ме да се чувствам удовлетворена и щаслива. тогава се чувствам сякаш съм споделила, изляла съм душата си и са ме разбрали. Пиша, когато собствените ми чувсвта ме вдъхновят.