Изкуството на слепотата

Мъртви трошат надгробни плочи
А живите дерат по мрамора
С жажда за заколение.
Каменно(то) разрушение;
Ахатът последен на раздора
Из бездната, що за нас клокочи.

Бъди
горд, че имаш емоции, чувства
и усещаш всичките изкуства.
щастлив, че дарен си със нозе
вкоренен в теб разум отдавна е.

Мъртви трошат черепите живи
И дерат по мрамора петнисти, диви.
Порив на устремление;
Повик на умопомрачение.
Желязо(то) – целувка на ефирен крах
Върху костите ни от изгоряла прах.

За мен си просто глупак
Ще ти го повторя пак...и пак.
Пред смъртта всички сме животни.
Без емоции, сълзи или нозе
Каквото бе преди, пак ще е.