- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Беземоционално
Беземоционално
„Навън сняг вали...”
А мен не ме ебе.
Разбра?
Едно-две-три...
Още един нека да замре.
Веднага, сега.
Две пики в ръката скрита
И две купи напук на вси.
Спатия под ризата протрита
Терца на съдбата – от кари.
Коз срещу фортуна-просяк
А защо не и срещу нещо друго?
Гол и беден, бос, че даже як (!)
Човекът преражда се в’ влечуго.
Надцаках осем души днес
А оказаха се те
Пълноправнен наш милиард.
Под ръкава скрило се вале с финес
А асо пронизва живота ни без гард.
„Сняг навън вали...”
Не ми пука, тази белота
Все ще свърши при
Нашата купеста воня.
Разбра?
Веднага, сега.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Ха! Много е объркано, но идеята (тази която схванах аз) ти е страхотна. Харесва ми тази загадачност.
Бравос![]()
харесваам.
Коз срещу фортуна-просяк
А защо не и срещу нещо друго?
Гол и беден, бос, че даже як (!)
Човекът преражда се в’ влечуго.
Надцаках осем души днес
А оказаха се те
Пълноправнен наш милиард.
Под ръкава скрило се вале с финес
А асо пронизва живота ни без гард.
Тези двете строфи са се получили доста добре. 'Просяк' и 'як' обаче не се римуват. :Р
по-благозвучно е от повечето ти, леко се чете.