Губя за пореден път. Парите ми свършиха, но продължавам да залагам, силите ми се изчерпват. Няма да си тръгна докато не проиграя всичко- малко остана- само малко гняв. Проиграх обич, радост, гнева ми сотана.Дали ще мога да си върна всичко изгубено за тази вечер?Май не- казиното затваря твърде рано.Хората един по един се изнизват.Светлините се забиват в очите ми,музиката се смесва с радостните викове на печелившите.Горките- те все още не знаят, че ще загубят всичко спечелено, при това точно в това казино.Всяко едно хвърляне на заровете носи надежда.А после всичко се повтаря.Печелиш губиш, печелиш, губиш докато останеш без нищо. Тогава просто взимаш палтото си и си тръгваш. И нищо не се променя.Рулетката продължава да се върти дори и без теб. Светлините все още имат онези натрапчващи се цветове, крупиетата са си същите само дето теб те няма. Не псувай де. Нормално е. Няма да липсваш на никой- както ти така и аз- нали това е просто игра.При това играеш само за себе си. Ужасно е. Хазарта те обсебва и малко по малко оставаш сам.
Аз пак ще залагам. Оставям те да си допиеш питието. А и внимавай с рулетката.
Хвърлям заровете още веднъж... дано този път спечеля ... не ми се тръгва още.