- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Когато залезеш в снега
Когато залезеш в снега
Стъпката е
Безжалостна, рушаща.
Новият антипод въ’
Вселената на Реда.
Стъпка – дамгата пламтяща.
Индивид...
Собственик без право
Да тъпче с гордост
По снега, люлеещ се
Умиращ в дясно и в ляво
Разкъсан между своя пост.
Ръката пък
Изпиля ноктите си
За да нанесе удар глух
По сърцевината ни.
И под снежно-аления пух
Преспа надига зова си
Под нея невиността пищи.
Осемнадесет стиха
Шест, и шест, и шест
Поява на прозрението.
Гробна могила тиха
За снежен паднал ангел
Последният безчувствен тест.
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."
Невероятно! Изумявам се, че има хора, които умеят, да пишат така. Имаш моите адмирации.
Във пяната на муле със самар,което е скопено със ритници,във лигите на котарака стар,без кьорав зъб, със белнали зеници,(затуй лови насън маймуни с трици!)...