- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Два стола
Докосвала ли те е снежинка бяла?
И сякаш допирът до теб я разтопява...
Докосвала ли те е страшна болест,
и сякаш...и сякаш е вина....
О,стига съм писала!!!
Защо да го правя?
Стига съм мислила –неща в забрава.
Сега нищо нямам
в самотната стая...
два стола останаха
и спомени стари....
О, стига съм писала!!!
Любов все не стига...
ту тъжна...усмихната...
ту тежка и гнила.....
О, стига съм писала!!!
Защо да го правя...
Два стола останаха ...
в самотната стая.....
Първоначално написано от ™G-Baby™
Малко съм помогнал в това стихче?![]()
![]()
Все същия ™G-Baby™
Лудият се оплаква,
че хората не го познават,
а мъдрецът —
че не познава хората.
House M.D.
-Sometimes we can't see why normal isn't normal.
Първоначално написано от Whyniser
Не за това...ти за едно друго ми помогна....ама него мн отдавна съм го поствала.....
Първоначално написано от ™G-Baby™
Страхотно е! "Два стола останаха в самотна стая..." - с малко думи, толкова много неща...Перфектно е!![]()
Да, това е може би моето най-не ритмично стихотворение, но е написано в труден момент....и мисля,че има смисъл....но човек трябва да вникне много дълбоко в същността на думите.Първоначално написано от Pliok0019
Първоначално написано от ™G-Baby™