Потомка



Елисавета Багряна, най – значителната българска поетеса, изповядва силната си привързаност към своя древен български род. Тя се чувства потомка на славни деди, живели на воля „всред необхватните с око поля“ и затова обича движението и свободата „конски бях под пясъка на бича“ и „волен глас по вятъра развян“.
Мотивите за родовата памет и бунта са основни в поетическата изповед. Лирическата героиня търси своите корени, обръщайки поглед назад към миналото. Родовата памет не е нещо, което е записано в книгите, а се предава от поколение на поколение чрез кравта, която тече във вените му. Тази кръв е буйна и непокорна, тя винаги е подтиквала към бунт спрямо установеното, спрямо нормите и забраните.
Още от самото заглавие „Потомка“ се създават учаквания в лирическата творба да се говори за рода и родовите традиции. Но на пръв поглед героинята изглежда безродна, защото не е разчела най - важните послания на своите прародители, не е опознала най – съществените принципи в съществуването им, но това е само на пръв поглед. Потомката незнае, но усеща, че в нея „бие древна скитническа непокорна кръв“ . Тя е здраво свързана с кръвта , която даже „от сън я буди нощем гневно“. Възтановената картина на миналото разкрива най – важните особености на прабабата – нейното желание да послуша сърцето си, да избяга от строгите норми на своя род и да тръгне с вятъра към любовта. Облеклото й е странно , но характерът, духът й са близки до този на съвременната жена. Прабабата престъпва законите , заради чистата и светла любов. Тя извършва грях , но остава вярна на сърцето си, на своя собствен избор.
Бунтът винаги е съпроводен с опастност. Свободата и любовта понякога трябва да бъдат възплатени скъпо.Но щом следваш сърцето си значи поемаш риска.
Поезията на Багряна е модерна, следвоенна. В нея прозира образа на съвременната жена, която иска да живее на свобода, да лети в огнените пространтва на своята вихрена младост.