Какво е щастието?
Човек не може да го докосне или види и все пак казваме, че "щастието му е изписано на лицето". Учени ще кажат, че това е съвкупност от сложни химични реакции в нашето тяло, но други твърдят, че се крие малко повече от това зад тази думичка.Когато човек е щастлив, той се чувства изпълнен с живот.Иска му се да изразходи цялата енергия, която кипи в гърдите му. В този момент за него не съществуват невъзможни неща, които биха могли да го спрат.Щастието те дарява с криле и като че ли всеки миг ще се понесеш. Радваш се на малките неща в живота, забелязваш детайли и си отнесен в друго измерение. Иска ти се да прегърнеш целия свят.Способен си да вдишаш цялата заобикаляща те енергия, да чувстваш как сърцето ти пулсира и кръвта ти кипи.Светът се върти с двойна скорост и ти изглежда розов, но какво ше стане, ако изведнъж спреш да се въртиш и отвориш очи? Няма ли да се случи логичното? Ще загубиш равновесие, ще залитнеш, а може и да паднеш. Важно е никога да не губиш контакта със земята, защото, който витае в облаците, пада от високо. Може да те заболи жестоко. Може да си счупиш или нараниш нещо, но ако си достатъчно силен, ще се изправиш, независимо колко трудно или болезнено ти се струва. Ще се изправиш, раните ще зарастнат, счупеното ще заздравее, а ти ще продължиш напред, натрупал малко повече опит.Най - важното е да не се предаваш. Не можеш да кажеш дали сладкишът ще ти хареса, ако не го отхапеш и рискуваш да бъдеш огорчен. Ако не рискуваш да се доближиш до огъня и да бъдеш опарен, няма да се стоплиш. Същото е и с щастието...човек само не трябва да се страхува да бъде щастлив.Е, какво е щастието? Химична реакция? Със сигурност...тръпки те побиват, а адреналинът напира да експлодира. Но единствено чрез тази реакция сме способни да обичаме.Щастие е това, към което се стремим, независимо какво разбираме под тази думичка, или в какво се осъществява то за всеки един от нас. Независимо дали ще се опариш, заслужава си да бъдеш изгорен, ако това е единственият ти шанс да изпиташ това чувство, пък било то и само за миг. Живей за всичко или нищо! Предадеш ли се си изгубил всичко...

Щастието за мен е онзи вътрешен мир, който настъпва след като си се приел такъв какъвто си, вътрешната хармония. Щастието е състояние на съзнанието, на душата. Когато знаеш, че си способен на много повече от това, което светът, другите предполагат. Когато знаеш, че си нещо и да ти е гот заради това. Ето затова щастието не може нито да се преследва, нито да се притежава. Можем само да бъдем щастливи. То е напълно независимо от външния свят. Е понякога не е. Външният свят не може да намали моето щастие само може да го увеличи. За утре имам да напиша есе за мнението ми за щастието, удоволствито или кавото си избера от това, което сме учили. За щастието както виждате имам мнение. Удоволствието го приемам само в чисто физичен смисъл.

Какво мислите вие за удоволствието и щастието? Те свързани ли са?

Според античния хедонизъм щастието е физическата наслада, а телесното удоволствие се припокрива с доброто. Според евдемонизма пък удоволствието е път за постигане на щастието. Гасенди смята, че има два вида щастие – висше и подчинено. Висшето е достъпно само за бога. Вторият вид е човешкото. “Вторият вид щастие ние разбираме като състояние, в което на човека е хубаво, доколкото това е възможно, или в което количеството на необходимите блага е най-голямо, а на злото – най-малко...”. Това са неща от тетрадката ми по етика.