Гневът и помирението в Илиада


Едно от ной- значимите произведения на древността е Омировата „Илиада „ Тя е епическа поема на своето време , но която е актуална и до днес . Именно за това това е класическа творба.
Още от първите строфи на първа песен ни става ясно че в нея сюжетът ще е изграден за гнева , мъжкият гняв в мъжките времена на войни , на герои.
„ Музо възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев ... „
Гневът който е житейски спътник на всеки човек , особено във времена на войни , на битки , на бран,
Смутните времена на древна Елада с нейните непрекъснати войни между Атина и Спарта водят до идеализирането на война . Той е символ на защтитника на справедливостта , но той е и баща , брат , съпруг. И както няма една всемирна истина , а само субективната истина така и героите имат своите положителни и отрицателни страни . Нищо в живота не е черно и бяло , а са нюанси на тяхната смес – сивото ... с повече бяло , с преобладаващо черно . Омир се е постарал водейки ни през повествованието да ни разкрива все по-дълбоко и по-дълбоко душевните терзания на героите. И днес след хиляди години героите са му толкова живи , толкова истински, че ние се потапяме без никакво усилие в повествованието, дишаме , тръпнем , страдаме и копнеем с тях. Започваме да уважаваме все повече мъжествеността и силата на Ахил , неговата прямота и чест , неговата гордост . Но също така човечността , героизмът и саможертвата Хектор – баща , син и съпруг .
Където има силни натури , там и гневът и спорът са неизбежни . Така и авторът ни въвежда постепенно в схватката между „мощният цар Агамемнон и вождът Ахил богоравен ... „ , постепенно преливайки във схватката между ахейци и троянци . Загубата на един баща Хриз , накърнената чест на цар Агамемнон и Менелай . Натрупаният гняв естествено води до унищожителна война. А единственото сигурно нещо е нената гибелност . Войната води до загубата на близки , на любими създания , води до тъга , до сълзи , до душевни терзания. И ако в началто водещите участници Агамемнон и Ахил са заслепени от гняв потепенно сблъсквайки се с целият ужас и скръб която са причинили :
„ Клетнико ! Колко страдания ти си понесъл в сърцето!
Как се реши сам-самичък да дойдеш във стана ахейски ,
Тук пред очите на същият , който мнозина юначни
Твои чеда е погубил ? Сърцето у теб е желязно.
Ти приседни на креслото до мен , макар и печални
Нека ний двама дълбоко стаим във сърцата скръбта си !”
Когато Ахил се изправя пред това което е причинил неговото сърце не издържа. И той е раждан от майка и той е имал баща , той също обича и страда , също преживява непрежалима загуба на близък приятел - Патрокъл довел в умопомрачителен гняв до убийството на Хектор в епическият им двубой. И ако до тогава Ахил е някак обрисуван в по-светли тонове , то гаврата му с трупа на Хектор влачен около стените на Троя вързан за колесницата го развенчава . Но душевната му борба , преклонението и споделянето на тъгата на старият Приам го реабилитира. Но разрушениятаот една война са не само имуществени , а и душевни и там в сърцето загубите са винаги повече. В крайна сметка един опожарен град и стотици избити хора , майки загубили децата си , деца загбили родители ... това е винаги равносметката от една война . В крайна сметка трябва да се запитаме не е ли това твърде висока цена за честта на един цар останал без хубавата си Елена . Помирението настъпва винаги накрая , но не е ли твърде късно ?