Отговор в тема
Нравственост и безнравственост по пътя към висшето общество
(Романът „Дядо Горио„ от Балзак)
Оноре дьо Балзак е един от най-ярките представители на социалния реализъм. Неговите творби са подчинени на намерението да съберат „основните елементи на живота” и анализират „скрития смисъл на огромния сбор от лица, събития и страсти, като изследват отношенията човек, общество и време.
В своя роман „Дядо Горио” Балзак е отразил най-характерната черта на епохата (30-те години на XIX век)-жаждата за власт и успех в обществото.Страстите на различните герои в романа се движат до пълно обсебване-изродената в своята крайна себеотрицателност бащинска обич на дядо Горио,до липса довеждаща до безразличие –Поаре.Има и „по-умерени”проявления- Йожен дьо Растиняк с желанието му да се впише във висшето общество на Париж.Вотрен като изразителна воля за живот по собствени правила и графиня Дьо Босеан и нейният култ към любовта.Останалите персонажи са подчинени на общата страст-парите.Изключение прави Викторин,защото липсата на пагубен стремеж не я лишава от индивидуалност,а откроява чистотата и непорочността на духа й.Тя е разкрита като идеалната дъщеря,способна да обича нежно и с постоянство отреклия се от нея баща.
В творбата Вотрен е опитният познавач,който анализира законите на времето,предлага щедрата си подкрепа на Йожен и го подтиква по вече избрания път.Вотрен формулира и нравственич кодекс на своето време: „Няма принципи ,има само събития ;няма закони,а само обстоятелства;изключителн ят човек се приспособява към събитията и обстоятелствата,за да ги ръководи.”Макар че от време на време мистичната мъгла около него се сгъстява и той ни заприличва на Сатана,в един миг личността му е разкрита и всички узнават ,че Вотрен е бивш каторжник ,който продължава да живее извън закона.Интересно е,че разкритието не шокира останалите пансионери.Те по-скоро съчувстват на Вотрен и наказват с изгонване своята съквартирантка г-ца Мишоно,която го е издала срещу заплащане.Сякаш всички усещат ,че света в който живеят ,престъпността не може да бъде грях ,защото е въведена в норма на поведение.
В центъра на повествованието на романа е бащината трагедия на дядо Горио.Неговата съдба е показателна за идейния замисъл на твореца.Дядо Горио е бивш фабрикант на фиде и макарони.Toй натрупва богатство благодарение на своя труд и находчивост в смутните времена около Великата френска буржоазна революция,но ги пропилява,за да задоволи капризите на дъщерите си – Анастази и Делфин и за да им осигури изгоден брак във висшето общество.Обожанието към дъщерите му е сляпо и става причина за разоряването и смъртта му.До вечното си жилище е изпратен от двама студенти и един слуга, признателен за получаваните бакшиши.Героят- олицетворение на бащинството ,на смъртния одър разгадава причините за разгромения си живот и за поведението на дъщерите си: „Вината е моя,аз ги научих да ме тъпчат!” В блуждаещото болно съзнание се пораждат и обвинителни слова срещу устройството на обществото: „Парите всичко дават на човека, дори дъщерите му”. Почти неразговарящият старец, неотвръщащ и на най-хапливите думи, отправени към него в дома Воке, преди смъртта успява да изрази душата си чрез словото. Чрез признанията в граничното състояние между живота и смъртта е разкрит и основният проблем в човешката и обществената съдба-парите. Отношението към тях обуславя характера на човека и дава облик на времето и събитията. В смисловото поле на романовите внушения краят на дядо Горио е изходната точка за бъдещето на Растиняк. Образа на младия студент по право е изграден сложно и противоречиво. Той идва в Париж, за да следва, но бързо изоставя учението-пътят на науката е труден и не гарантира преуспяването, към което се стреми. За разлика от образа на дядо Горио, който в хода на романа не търпи развитие, младия студент бавно се променя под въздейстието на своите учители и във връзка с целите си. Без съмнение, Йожен притежава много положителни качества-умен е, чистосърдечен, има съхранена чувствителност и съвест. Към семейството си героят храни топла привързаност. Амбицията да успее минава през различни етапи. Първоначално той съвсем искрено вярва, че със собствени сили и способности ще се издигне и ще заслужи богатство и чест. Но парижкото общество му дава други примери. Той разбира цялата несъстоятелност на понятия като почтеност, доброта и съвест, като гледа съдбата на Горио, поведението на дъщерите му, като слуша уроците на каторжника Вотрен и съветите на мадам дьо Босеан. Героят е примамен от разкоша на парижките пиршества, който контрастират с жалкия и гнусен пансион на мадам Воке. Студента е раздвоен между дядо Горио и дъщерите му, между високия свят на парижката аристокрация и света на провинциализма, между плана за забогатяване на Вотрен и плановете за бъдещето му на мадам дьо Босеан. Растиняк се убеждава , че във висшето общество цари безнравственост и коравосърдечие ,измама и безскрупулност.Постепенно героят разбира ,че няма да се опази чист в „блатото Париж”.Пределното разочарование, до което достига Растиняк ,е на финала,когато дядо Горио ,изоставен от дъщерите си в безчовечна бедност, умира самотен в празната стая на тавана на дома Воке, а Анастази и Делфин отиват на пищен бал.Безчувствеността на двете дъщери е чудовищна.Прозрението в думите на Бианшон:”Колкото и лоши неща да ти разправят за висшето общество,вярвай ги!”, е израз на горчиво примирение пред цената която трябва да плати,за да се изкачи до върховете на това общество.Той разбира ,че моралът и справедливостта ,добротата и почтеността са неосъществими в свят , в който властват парите и цинизмът.Неговата последна реплика в романа е предизвикателство към Париж: „А сега ще видим: аз или ти! ”Това сякаш ще е отмъщение за бедния Горио , и доказателство за собствената му сила.Младежката чистота ще трябва да се пожертва в името на успеха. В този момент момъкът окончателно е скъсал с илюзиите си, с наивната юношеска вяра , че успехът е възможен с труд и честни усилия.Това е мигът на новото раждане на героя-самоуверен,амбициозен и безкомпромисен светски човек. Дал първите жертви пред олтара на богатството-братската си обич и признателност към семейството,юношеската любов към суетната Делфин,героят изгубва вярата в благородството и състраданието.Попаднал в парижките салони,Растиняк с огорчение разбира ,че там животът е мрежа от греховни съблазни,че зад примамливия разкош на салоните стои груб материален интерес,че бляскавият лукс е платен с безсъвестни подлости.
Чрез своите герои Балзак постепенно ни убеждава ,че парижкото общество се състои от два коренно различни свята : свят на живеещите в нужда – обитателите на пансиона „Воке”,принудени са броят всяка стотинка , и бляскав свят на модните салони,в който един тоалет струва хиляди франкове и властват отчуждението и омразата.Ако все пак има нещо общо между тези светове , то е ,че и в единия , и в другия ,всичко се измерва с пари.И пак само парите могат да събудят в душите на хората силни чувства, а всичко останало се посреща със студено равнодушие
Дядо Горио-олицетворение на бащинската обич.
Оноре Дьо Балзак е изключителен писател.Той се откроява с своят реализъм и критична оценка към пороците и низките страсти в своята епоха.Една от най силните и дълбоко нравствени творби в неговото творчество е ,,Дядо Горио”.
С ,,Дядо Горио” авторът ни показва истинското лице на Париж и надменната буржоазия. През очите на един беден студент,който е завладян от блясъка на висшето общество и иска да се докосне до златните му плодове ние виждаме една жестока реалност,изпълнена с несправедливости и противоречия.А именно пагубното въздействие на парите,които издигат хората,но принизяват душите, отварят вратите към висшето общество,но затварят сърцето към ближния.Парите играят важна роля в това произведение,може би те са едни от главните герои за да се случат толкова нещастия.Те променят хората и ги заслепяват,карат ги да забравят дори и най ближния си те властват в това нечестно и студено общество на ежби и интриги,на измамници и коравосърдечни сърца. Историята на дядо Горио е ярък пример за унищожителната сила на блясъка и разкоша и силната бащина обич.Този така наивен и всеотдаен човек има само една слабост-това са неговите дъщери.Още от малки той ги глези и им угажда за всичко,те са неговата страст и вдъхновение,те осмислят живота му и го карат да се чувства щастлив.След смъртта на жена му децата се превръщат в единствената му утеха.Но Делфина и Нази порастват и нечестният живот ги отделя от баща им. С образа на дядо Горио Балзак олицетворява бащината любов привързаност, наивност и доверчивост,присъщи на всички бащи,които вярват сляпо в любовта на дъщерите си. Да,но силната обич и сляпото доверие към тях ги превръща в разглезени и безчувствени хора,които си мислят,че могат да имат всичко и без капка жал и срам те постоянно продължават да искат още и още от бедния си старец. Той им дава всичко, което има и загубва цялото си богатство. От господин Горио се превръща в дядо Горио. От този момент, той вече е никой. Преди мадам Воке си е мислела, че от него може да се извлекът много пари, но след като разбира, че вече не му е останало нищо тя забравя за доброто поведение и мазния тон. За нея той вече е просто един смешен старец, който не заслужава никакво внимание. Всички от пансиона се подиграват на стареца и му преписват хиляди грехове, защото не знаят, че младите дами който идват са неговите дъщери. Единствено Йожен е загрижен за дядо Горио. Той разбира неговата тайна и е потресен от студенината и пренебрежението на дъщерите му. Младият студент е в разцвета на силите неговата душа е още чиста и непокварена.Той има енергията и ентусиазма да се бори, но постепенно парижкото общество изкривява неговите идеали и Растинияк започва да се превръща в част от буржоазния пейзаж.
ПАРИТЕ – ЦЕЛ И СРЕДСТВО
РАЗМИСЛИ ВЪРХУ РОМАНА “ДЯДО ГОРИО” НА БАЛЗАК
В света, в които живеем, парите и средствата, с които те се придобиват са по-силни от най-прекрасното чувство в живота – любовта.
Властелинът на света – парите, се превръщат в най-зловещия порок на обществото. Под неговата сила хората губят човешкия си лик, завладени от ненаситна алчност за богатства и злато. Сърцата на такива хора се затварят за всякакви чисти пориви и чувства. Животът им се превръща в сделка. Техният идеал е жълтият метал и всичко се оценява със стойността му. В стремежа си за натрупване на злато човечеството забравя моралните си устои и загубва истинската си представа за доброто и злото в живота.
Златото унищожава нравствените ценности и добродетели на човека и го превръща в злодей и престъпник. То разделя родители от деца, брат от брата и всява раздори и завист. С него се купуват и продават човешки съвести, любов и приятелство.
Парите разделят обществото на бедни и богати. В “Дядо Горио” Балзак разкрива контраста между лукса и мизерията и нищетата и разточителството. Показва разликата между бедния пансион на мадам Воке и салоните на аристокрацията. В този пансион нищетата и мизерията владият с пълна сила. В него живеят бедни студенти, дребни чиновници и хора с тъмно минало. Палатите на парижката аристокрация са потънали в коприна и блясък. Брилянти и скъпоценни камъни украсяват хората от висшето общество.
Пагубното влияние на златото е убило духовния облик на парижкия елит. Богатото общество не познава дълбокото и искрено приятелство, завистта и злорадствата са обикновено нещо в неговите салони. За него не съществуват здравите семейни връзки, всичко е фалш и измама, за да се запази натрупаното състояние и обществено положение. Животът на парижката аристокрация е лъскав и бляскав благодарение на богатствата, които притежава, но всъщност представлява едно блато, където съществува само покварата,завистта, злобата и коварството.
Парите превръщат хората в егоисти и бездушни същества, лишени от милосърдие и състрадание. Човекът не подбира средствата и начините, с които иска да постигне своята цел – богатството. Дядо Горио в своята младост обсебва златото на своя господар. Чрез хитрост и спекулации той натрупва милиони, за да осигури охолство и разкош за собствените си дъщери. В същото време се превръща във виновник за страданията на хиляди парижки деца по време на революцията.
Парите оказват лошо влияние върху възпитанието на децата. Когато на едно дете се изпълнява всеки каприз или прищявка, последствията са трагични. То се превръща в самовлюбено и лицемерно същество. От малки дъщерите на дядо Горио са закърмени с любов към богатството. Тази страст ги лишава от синовна обич и дълг. И те като своя баща смятат, че с пари може да се купи любов и щастие. Стемежа им към забогатяване ги превръща в студени и коравосърдечни дъщери, които ограбват баща си и го оставят да умре сам и в мизерия. За двете жени няма нищо по-скъпоценно от жълтия метал. Човешкото достойнство, сестринската привързаност и любовта са умрели в тях. Те ценят повече богатството отколкото човешкия живот.
Златото убива идеализма на младостта, унищожава вярата на хората в доброто. Превръща чистите им и невинни сърца в парчета лед. За да се сдобие с пари и власт, човек е готов да се откаже от мечтите си за неопетнен живот и честен труд. Растиняк е младеж с искрена и пламенна душа. Той е отзивчив към страданията на другите. Съвестта не е заглъхнала в сърцето му. Но опиянен от блясъка на аристократичните салони и запленен от богатствата и златото им, той се предава на пороците на обществото.
Парите могат да властват над слабите и неустойчиви характери. Младият мъж е точно такъв. Няма сили да се бори срещу съблазните на благородния метал.
Влиянието на златото не винаги унищожава доброто у човека. Хората, които успяват да съхранят чистотата на душата си, за да запазят любовта, синовната обич и чувството за чест и дълг като най-съкровени човешки идеали не стават подвластни на парите.Викторин е млада и крехка девойка, лишена не само от наследството на своя баща, но и от неговата обич. Тя не се поддава на жаждата за богатство, а чистото и сърце търси само любовта на своя родител.Макар че е неопитна и невинна, тя успява да се съхрани като личност, над която златото неможи да окаже пагубното си влияние.
Според датския критик Брандес, Балзак има “един универсален герой – без име, без възраст и без пол – парите”, който доминира над всички. И в миналото и в настоящето блясъкът на златато властва над човешката душа и съзнание. За милиони хора по света то е цел в живота им.
Наистина парите са необходимост, те са “шестото чувство, без което човек не може да си служи с останалите пет”. Много трудно и почти невъзможно е човек да господства над златото, за да проявява чрез него своето милосърдие, сърдечност и доброта. Не всичко се купува с жълтия метал – здравето, любовта и искреното приятелство са безценни.
За зло или за добро парите са необходимост за човечеството, но те не трябва да се превръщат в цел в живота на човека и не трябва да се използват като средство за упражняване на тиранична власт от едни хора над други.
От необходимо зло те могат да се превърнат в благодат за хората и цивилизацията, ако всеки човек промени своите идеали и разбирания за доброто и спре да продава душата си и моралните си ценности за злато и богатства.
Проблемът за родителската обич и дълга на децата в романа “Дядо Горио” на Балзак
Както в живота, така и в творчеството си Балзак принадлежи към онези мощни гении, които, чувствайки силата на своя дух, не се спират пред никакви трудности, за да осъществят своите идеали. Величието на Балзак е, че никога не изменя на призванието си да казва истината за живота. Писателят рисува много страни от ежедневието на обществото; спира се върху много негови злини и пороци. Но върху един порок особено силно се нахвърля изобличителното му перо; това е ненаситната алчност за богатства и злато. Той разкрива как хората, овладени от жажда за пари, губят човешкия си лик, погубват душите си и под защитата на законите се превръщат в злодеи и престъпници. Сърцето на такива хора се е вкаменило за всякакви чисти пориви, техния идеал е богатството. Авторът на “Дядо Горио” убедително доказва, че в буржоазното общество всичко е сделка и няма нищо, което да не се оценява с пари. С тях се купуват държавни длъжности, те разделят родители от деца, брат от брата и всяват раздор и завист. Купуват се и се продават човешки съвести и любов. Чезнат и се замърсяват много човешки добродетели.
В своя роман “Дядо Горио” стъпка по стъпка Балзак проследява живота на главния си герой от най-ранните му години до смъртта. В личната съдба на този човек, в неговите усилия, мисли чувства, в неговите дела, в неговото отношение към двете му дъщери, а също така по начина, по който те и техните съпрузи се отнасят към него се разкрива проблема за родителската обич и дълга на децата. Писателят иска да каже, че това общество е безпощадно към човека, прогнило е от основите до върха си, то унищожава човека, разкъсва връзките между родители и деца. Младата Викторин е лишена от наследство от богатия си боща в полза на единствения си брат, а бедният аристократ Растиняк взима последните пари на семейството си, за да бъде приет в обществото на богатите. Всичко това е показано не сухо и отвлечено, а живо и убедително чрез героите в романа, чрез техния живот и техните лични съдби.
Милионите, които притежава Горио, са причина за нещастията, които го сполетяват по-късно. Както всички богати буржоа, той смята, че смисъла на живота е в парите. Твърде жестоко му се отблагодаряват пак поради тази заблуда тези, които той най-много обича.
Дядо Горио има две дъщери – Анастази и Делфин, които обича безумно. Неговата обич надхвърля разумната бащина любов и стига дори до фанатизъм. Всяко тяхно желание, всеки каприз и прищявка той изпълнява без да мисли за лошите последствия върху възпитанието им. Така те още от малки стават егоисти и самовлюбени. И идва най-лошото – както баща си, те смятат, че с пари може да се купи всичко: съпрузи,любов и щастие. Нещастията на дядо Горио започват от момента, когато дъщерите му се омъжват благодарение на богатите си зестри. Анастази и Делфин отначало се отнасят добре към баща си: приемат го в богатите си къщи, канят го на обеди и вечери. Но това продължава, докато той все още има пари. Проблемът в техните взаимоотношения възниква когато те взимат от него всичко, което е имал. Сега вече той не съществува за тях. Техните къщи са затворени за него. Синовният дълг за тях не съществува, защото те са безскрупулни и егоистични дори към собствения си баща.
Неговата смърт е покъртителна. Той умира като просяк в мръсни дрипи, в пансиона на мадам Воке. Не в това, че умира в бедност, е най-голямото му страдание. Дядо Горио все още обича фанатично дъщерите си. Неговата най-голяма мъка е, че те не желаят да го видят преди смъртта му. Погребението му е жалко. В предсмъртните си минути Горио макар и късно разбира заблужденията си; и обвиненията, които отправя към дъщерите си не са пряко насочени към тях, а към цялото общество:”Ах, ако бях богат, ако бях запазил богатството си, ако не бях им го дал, те щяха да проливат сълзи. Но нищо! Парите дават всичко, дори и дъщери!”. Изоставен от най-любимите си хора, героят разбира какви трябва да бъдат истинските човешки чувства. Накрая на своя живот той разбира, че с прекомерната си бащина любов е възпитал деца, които се интересуват само от парите му и, у които липсва синовен дълг: “Те се грижеха за мене, но заради парите ми”.
Едновременно със съдбата на дядо Горио в романа се проследяват първите стъпки в Париж на младия студент Йожен Растиняк. Той е син на обедняло аристократично семейство. Родителите му отделят половината от своя годишен доход, за да следва той университет. Героят пристига в столицата с идеализма на младостта, с чисто и добро сърце. Той мисли, че животът е труден, но и че са безкрайни възможностите на човека да преодолее всички трудности. Много скоро се убеждава, че в живота преуспяват не тези, които разчитат на силите и способностите си, не тези, които живеят с чисти идеали, а онези, които са безогледни в средствата си за постигане на своите цели.. И неговият идеализъм започва да се изпарява пред картините на парижкия живот. Младият студен се изправя пред дилемата – или да пропадне, както пропадат хиляди бедни студенти като него, или да отскочи във висините на парижкото общество независимо по какъв начин. Младият мъж избира втория път – да преуспее, да блести всред елита на парижката аристокрация. Йожен Растиняк не е покварен младеж, но той има слаб, неустойчив характер. Няма твърди идеали и няма сили да се бори срещу съблазните, които крие висшето общество. И въпреки това той е искрен и отзивчив към страданията на другите. Подмамен от блясъка на салоните на аристокрацията, той взема и последните спестявания на родителите си. Трогателно, мило и сърдечно е писмото до майка му и сестра му, в което ги моли да му изпратят допълнително пари, които ще използва за хубави дрехи. Съвестно му е, че иска последните пари на семейството си, защото в него се борят почтенността на честния човек и голямото му желание да забогатее. Но въпреки това жаждата за бляскав живот надделява над синовния му дълг.
С нескриваща симпатия Балзак ни разкрива образа на младата Викторин, която е дъщеря на парижки милионер. Тя е въплъщение на добродетелта и се опитва да спечели любовта на баща си. Но безсърдечният и родител я лишава от наследство в полза на брат и и тя живее в нищета в пансиона на мадам Воке. Независимо, че е отритната от богатия си баща, тя се стреми към нравствен живот, копнее за лично щастие и любовта на своя родител.
Правдивото изобразяване на проблемите, свързани с родителската обич и дълга на децата неизбежно води до осъждане на обществото. Като създава образи типове, като ги индивидуализира с техните лични качества, като показва правдата за буржоазното общество, с цялото си богато, разнообразно и могъщо наследство Балзак е един от най-гениалните представители на критическия реализъм, а творчеството му е творчество на писател – критически реалист.
Богатството на твореца, завещано на цялото прогресивно човечество, посветено на милионите читатели, които уважават истината в живота, които ценят художествената красота, са неговите книги – умни, правдиви, дълбоки, написани с любов към човека и с ненавист към това общество, в което властват паразитите и хищниците в човешки образ. За това свое богатство той е работил до пълно изтощение, работил е като титан, който смята, че изпълнява велико и свещено дело.
Дядо Горио като картина на своето времеПървоначално написано от zazuto
Парите и човешките страсти (”Дядо Горио” от Балзак)
Нравственост и безнравственост по пътя към висшето общество (Романът „Дядо Горио„ от Балзак)
“Дядо Горио” - олицетворение на безграничната бащина любов и разрушителната сила на парите
Парите - цел и средство
Проблемът за родителската обич и дълга на децата в романа “Дядо Горио” на Балзак
Мерси мн
Tedi4ka, благодаря ти много за последните материали.
Някой ще може ли да ми даде и това:
http://download.pomagalo.com/40121/z...za+chujdicite/
Търсещият щастие е като пияницата,
който не може да улучи пътя към дома,
но знае, че има дом.
Ще ми помогнеш ли да го намеря??
За “о” вместо “у”, за “е” вместо “и”, за представките “пре” и “при” и за чуждицитеTedi4ka, благодаря ти много за последните материали.
Някой ще може ли да ми даде и това:
http://download.http://www.teenprobl...za+chujdicite/
една темичка....
http://download.pomagalo.com/37648/vyobrajenie/?po=3
Международен Славянски Институт – Москва
Дистанционно-задочно обучение в р-ka България
тема
Въображението,като най сложния познавателен процес, които се развива въз основа на мисленето.Видове въображение.Творческо въображение.
ПРЕПОДАВАТЕЛ: СТУДЕНТ:
доц. В. Василева Калин Йотов Петков
Психология Фак.531140
Един от най-богатите по възможности за пресъздаване на дейст¬вителността процеси в човешката психика е въображението. Въображението е процес, който се реализира при участието на мисленето, волята, чувствата и вниманието, а като факт то е немисли¬мо без предишните възприятия, без паметта, без реконструиращата функция на мозъка.Въображението като процес протича на основата на търсенето на образ, събитие, явление, техни¬ческо задание и на основата на реконструкцията на предишните об¬рази, при налагане на нови форми на комбиниране на елементи в об¬рази в унисон с търсенето. Авторите, определящи въображението, са много по-единодушни по отношение на видовото отличие всички те сочат създаването на нещо ново - нов образ или нова мисъл, нов принцип или нова идея, оригинален отговор или оригинална хипотеза, комбинация или реакция.Повечето от дефинициите на въображението се изграждат върху особеностите на получавания от него резултат. Най-малко са авторите, които определят въображението, акцентирайки върху целта на субекта според Платон - „...да внесе ред в хаоса" или според В. Н. Пушкин - да се реши проблемът; да се изработи нова стратегия и т.н. Значителна част от съвременните автори определят въображението или фан¬тазията, акцентирайки върху процеса, третирайки го като психологически механизъм на творческата или евристичната дейност - онази дейност, която не се обуславя от изградените навици, нито се получава по инструкция, нито се усвоява по някак¬ви правила. Описано най-фигуративно - на изхода на фантазния процес се получава продукт, който не би могъл да се сведе напълно към всичко онова, което е преминало през неговия вход. А сега, с пълно съзнание за сложността на задачата, нека представим нашата дефиниция за това толкова сложно и толкова спорно понятие: Въображението е познавателен психичен процес, при който предметите и явленията от обективната действителност се отразяват и преобразяват в съзнанието на човека във формата на нови, оригинални, необичайни или неочаквани образи, представи или идеи.Техниката на фантазиране, механизмите на въображението, микроструктурирането на копнежа и цялата „технология" запроизводство на фантазии образи са неимоверно сложни и трудно достъпни. Но най-общите принципи, методи и похвати на въоб¬ражението са известни и обособени. Разбира се, в реалния процес на фантазната дейност всички тези принципи и похвати взаимо¬действат съвсем непосредствено и неотлъчно един от друг. И всъщност ние тук ще разгледаме поотделно само теоретичните абстракции на тези методи и прийоми.
Аглутинация или слепване e eдин от най-старите, най-популярните и използвани похвати за изграждане на фантазии образи . Тук фантазиите образи се изграждат чрез абстрахи¬ране на части, елементи, свойства или признаци от различни, реално съществуващи предмети и явления и обединяването им, т.е. „слепване" в някаква нова комбинация, структура, композиция. Както е известно, цялата митология на древността е изградена предимно върху метода на аглутинацията, включително върху неговите най-елементарни и механични форми (кентавър, сирена, сфинкс). Аглутинацията е широко използвана и при изграждането на религиозните фантазми. Някои възможности и изяви на аглутинацията се използват много активно и продуктивно и днес - техническото творчество, науката, литературата (приказки, фолклор) и в цялото съвременно изкуство.
Схематизацията образиte се създават по пътя на абстрахирането и използването на определени схематични структури на самите обективни предмети, отразявани от въобра¬жението ни. Схемата на една местност, на една пещера, на една мисъл или на една машина се появява в нашето съзнание или върху хартията благодарение най-вече на нашите фантазии усилия и възможности. Схематизацията като метод за изграждане на фантазии образи се използва в различни области на науката -математика, физика, химия, география, стратегия и др.
Хиперболизацията е метод, при който изграждането на фантазиите образи се осъществява по пътя на неимоверното пре¬увеличаване на едни или други свойства или възможности на реал¬ните обекти в процеса на тяхното отражение. Разбира се, преуве¬личаването не означава само увеличаване и уголемяване, но и тъкмо противоположното - намаляване, ограничаване, опростя¬ване, изобщо преувеличаване и на слабостите, недостатъците, по¬роците и т.н. Хиперболизацията е широко застъпена в литературата (идеализацията) и в много други сфери на изкуството, особено във фолклора, приказките за деца, фантастиката. Но хипербо¬лизацията се използва твърде сполучливо и в най-точните науки.
Акцентировката като метод за изграждане на фантазии образи се използва в различни области на човешката дейност. При този метод фантазиите образи се създават именно чрез наблягане (акцентиране) върху един или друг елемент, детайл, щрих или признак на реалния предмет или явление и тяхното максимално използване при формирането на фантазмите. При акцентирането всички други свойства и белези на обекта се отстраняват, мак¬симално се намаляват или се загатват. Върху акцентировката се изгражда цяла област на изобразителното изкуство - карикатурата. В различни жанрове на литературата- новелата, късия разказ, епиграмата и др., акцентировката играе първостепенна роля. Своеобразни образци за приложение на акцентировка представ¬ляват също и лозунгът, плаката, афишът.
Типизацията е един от най-разпространените методи за из¬граждане на фантазии образи в областта на изкуството. Типичният образ се създава в сблъсъка и противодействието на два насрещни процеса схематизацията и индивидуализацията.
-първият осигу¬рява висока степен на обобщение и следователно мащабност на въздействието,
- вторият яркост и непреходност на образа, силата и емоционалността на въздействието. Типизацията се използва и в някои области на науката (социологията, психологията) и твърде често в практиката.Психологическа а класификация на въображението се изгражда върху няколко различни критерия. Един от тях е отношението (различието) между продукта на въображението и отразения в него обективен предмет. С други думи, първата класи¬фикация на въображението се изгражда въз основа на изменението и преобразуването на субективните фантазии образи. Така се обособяват няколко основни вида:
Възпроизвеждащо (пресъздаващо) въображение е онова, при което субектът изгражда фантазна представа за реално съществуващ предмет: дори много известен, но който самият субект не е възприемал непосредствено. Например представата за Айфе-ловата кула е представа на въображението за голямото мнозинство от хората. Докато представата за нашето земно кълбо върху фо1 ш на космическото пространство е продукт на възпроизвеждащото въображение за почти всички хора. Впрочем с продуктите па възпроизвеждащото въображение ние се срещаме на всяка крачка във всекидневната практика.
Съзидателно въображение се говори тогава, когато самият продукт на въображението непосредствено се оказва необходимата предпоставка, плодоносното решение или достатъч¬ното благоприятстващо условие, за да бъде практически реализи¬рана една или друга конструктивна идея, амбиция или копнеж -също така рожби на въображението. Съзидателното въображение лежи в основата на цялата изобретателна дейност и конструктивно творчество. Продуктите на съзидателното въображение пробляс¬ват от всеки сегмент на техническия прогрес.
Терминът „фантазия" широко се използва като синоним на въображението. Този термин се използва и в много по-ограничено значение, като особен вид въображение, чиито продукти са образи и идеи за неща, които не само че не съществуват никъде, но и не биха могли да съществуват, защото са принципно неосъществими, т.е. абсурдни. И под фантазми в най-ограничения смисъл на тази дума трябва да се разбират само тези абсурдни продукти на въображението. Фантазията и фантазмите се срещат много често в бляновете и в сънищата, в митологията и в религията, в приказ¬ната фантазия и в съвременната фантастика. Но фантазията и фантазмите играят изключително голяма роля в евристиката, в научното търсене и научното творчество.
Основен критерий за една друга класификация на въображе¬нието е активността на съзнанието, степента на неговото участие в процеса на въображението. Въз основа на този пока¬зател въображението се обособява в два вида пасивно и активно.
Пасивно въображение е онова, при което съзнанието участва във възможно най-слаба степен. Особено типичен случай на пасивно въображение представляват сънищата - илюстрациите на съня. Тук съзнанието действително участва в най-слаба степен - само колкото да оформи фантазмите и да ги съхрани (което невинагиуспява) за бодърстващия мозък и пробуденото съзнание. Пасивното бива предна¬мерено и непреднамерено. Пасивното въображение протича на нивото на обикновеното възпроизвеждане на образи и комбинаци¬ята им във фантазии, при изключително слаб или липсващ контрол на мисленето.Пасивното преднамерено въображение е един частичен процес на възпроизвеждане на образи и комбинацията им във вериги от ре¬ално приемливи и преживени събития, докато непреднамереното кло¬ни към създаването на нереални образи.
Активното въображение се характеризира с целенасоченост и осъзната мотивираност и се появява в процеса на една или друга човешка дейност, която съпътства и с която взаимодейства.Участието на активното въображение се осъществява непринудено и предимно чрез основната практическа, теоретическа или художествена дейност. Включването на въображението в тази дейност изключ¬ва каквато и да било целенасоченост или преднамереност. Активното въображение участва във всички възможни видове човешка дейност. Неговата продуктивност и неговите възможности ча участие не зависят от характера на съответната сфера на дейност, а изключително от възможностите на съответните специалисти и творци. Активното въображение бива пресъздаващо и творческо.
Пресъздаващото въображение, е характерно с познавателния си характер, то е налице във всички процеси обуче¬ние, заучаване на действия, професионални умения и другаде когато трябва да се възобновят системи от асоциации под формата на обра¬зи за онова, което сме чели, чертали, заучавали. Особено голямо при¬ложение намира пресъздаващото въображение при предмети като ге¬ографията, историята. Пресъздаващото въображение е един неотме¬ним процес на цялата психична дейност за всички хора.
Творческо въображение е фантазна дейност, която намира израз в творчество¬то, сливайки се с него.Творческото въображение е процес на създаване на нови обра¬зи, чието реализиране води до обогатяване на действителността (ду¬ховна и материална) с ценни продукти. Творческото въображение е един сложен аналитико-синтетичен процес в работата на мозъка, про¬цес, при който се извършва реконструкция на образи, трансформа¬ция на асоциации при активно участие на чувствата и мисленето. И този процес не следва да се схваща като мигновен, а като един про¬дължителен по време процес, който може да трае години, докато се създаде търсеният образ, техническото задание.
Изявата на творческото въображение зависи и от съвместната дейност на двете сигнални системи и с възникването на сложни меха¬низми от типа на ревербацията, разпадането и обединяването на връзките в нови системи, прегрупиране на образите и следите от тях, пре¬образуване на представите.
За силата на творческото въображение и изобщо за силата на образите като механизми говори и влиянието им върху органическите процеси, фактът, че при наличието на особено силни образи човек може да повиши пулса, температурата, говори за значимостта на тези образи за личността и задоволяването на потребностите й.Поезия и живопис, архитектура и скулптура, научно и техническо творчество са области, в които човешкото въображение взема актив¬но участие, фантазната дейност в творчеството протича в широка па¬норама.Въображението като процес „се съобразява" с налич¬ните представи и започва работа с тях такива, каквито са. Статич¬ността на въображението се очертава сравнително ярко в началото на неговата дейност, т. е. тогава, когато то започва работа „със суров материал" въображението зависи от конкретната дейност на твореца. Най-напред зависи от това, в която могат да породят творчество и по-точно да станат първоизточник на процеса творчество. Човекът, избързвайки да създаде предварителен образ на търсенето, нерядко сковава въображението си с този образ или най-малкото този образ съдържа статични елементи, които пречат на твореца да го доусъвършенства. Статичността при въображението може да се види и във функция¬та му. Процесът търсене при образите е по-шаблонен от процеса тър¬сене при мисловната дейност, процесът оценяване е по-глобален при въображението, при мисленето този процес е по-гъвкав, по-точен. Про¬цесът комбиниране чрез представите при въображението е по-свобо¬ден, при мисленето този процес е строг. Нашият съвременник проявява все по-нарастващ интерес към един особен прийом за изграждане на фантазии образи и фантазии ситуации. Този способ бе обособен и формулиран от известния чешки писател Карел Чапек (1890-193
Копнежът е фантазна представа за едно трудно постижимо, далечно или нереално бъдеще. Той е продукт на определена неудовлетвореност на субекта от настоящето и от невъзможност да намери своето място в условията и условностите на настоящето. Във фантастичното бъдеще човек „намира" всичко, което му е така необходимо и така непостижимо в настоящето. Но това мнимо удовлетворяване демобилизира и деморализира човека и неговата социална активност заглъхва и отмира.
Мечтата е фантазна представа за едно желано бъдеще. Но съдържанието на този фантазъм въздейства върху субекта по съвсем противоположен начин. Тя контрастира с недостатъците на настоящето, прави ги по-непоносими. Мечтата стимулира и революционизира съзнанието и дейността на субекта. Мечтите за свобода, за човешко достойнство, за равноправие и за творчески разцвет на човешката личност и на човешкото общество са тласкали социалния прогрес и цялото историческо развитие на обществото.
Trqbva mi INTERPRETATIVNO SACHINENIE na tema : "Prestaplenie i nakazanie v "Pesen za choveka" ... mersi predvaritelno
ако това ще ти свърши работа,заповядай.Престъпле ние и наказание”
( есе )
Вапцаровата лирика е съкровена поетична из-
повед на интимно преживяна човешка драма.Тя
е дълбоко лична,но винаги е споделена с поета.
Той присъства във всеки диспут за човека и човешкото в него.Присъствието на Вапцаров към темата за големия „спор” м/у човека и времето,в което живее,определя позициите и личната ангажираност за участниците в проблемния диспут,средствата напрекия диалог,в поемата-„Песен за човека”.
- Ние спорехме
двама със дама
на тема:
„Човекът във новото време”
Според Вапцаров,човек се променя,той е зависим от обстоятелствата,в които е поставен.Така и убиецът на бащата се променя и започва да разбира по друг начин себе си и света.
Източникът на злото е открит не у самия човек,а в недостига,в липсващия хляб,който отпраща чрез престъплението право към бесилото.При това проглеждане за света се ражда и надеждата за един по-друг живот.Ето защо и тази творба на Вапцаров се превръща в истинска вяра.
Трагизмът на творбата е във вечната взаимовръзка м/у престъплението и наказание-
то.Защото проглеждането и осъзнаването на новите истини не могат да отнемат смъртта.В края на творбата,дамата също е обзета от ужаса и отчаянието.Но големият хуманистичен урок на стихотворението „Песен за човека” е именно в надмогването на смъртта. Под нощното небе героят успява да види могъществото на живота,който пулсира извън пределите на собствената му „безока” участ.
В един по-широк план стихотворението е възпяване на прераждането на човека. Пред тайнството на раждането и преображението,
дори смъртта изглежда само маловажна подробност...
_________________
Радвай се на този миг. Този миг е твоят живот.
15.09.09-денят на най-голямата грешка в живота ми
„Престъпление и наказание”
( есе )
Вапцаровата лирика е съкровена поетична из-
повед на интимно преживяна човешка драма.Тя
е дълбоко лична,но винаги е споделена с поета.
Той присъства във всеки диспут за човека и човешкото в него.Присъствието на Вапцаров към темата за големия „спор” м/у човека и времето,в което живее,определя позициите и личната ангажираност за участниците в проблемния диспут,средствата напрекия диалог,в поемата-„Песен за човека”.
Ние спорехме
двама със дама
на тема:
„Човекът във новото време”
Според Вапцаров,човек се променя,той е зависим от обстоятелствата,в които е поставен.Така и убиецът на бащата се променя и започва да разбира по друг начин себе си и света.
Източникът на злото е открит не у самия човек,а в недостига,в липсващия хляб,който отпраща чрез престъплението право към бесилото.При това проглеждане за света се ражда и надеждата за един по-друг живот.Ето защо и тази творба на Вапцаров се превръща в истинска вяра.
Трагизмът на творбата е във вечната взаимовръзка м/у престъплението и наказание-
то.Защото проглеждането и осъзнаването на новите истини не могат да отнемат смъртта.В края на творбата,дамата също е обзета от ужаса и отчаянието.Но големият хуманистичен урок на стихотворението „Песен за човека” е именно в надмогването на смъртта. Под нощното небе героят успява да види могъществото на живота,който пулсира извън пределите на собствената му „безока” участ.
В един по-широк план стихотворението е възпяване на прераждането на човека. Пред тайнството на раждането и преображението,
дори смъртта изглежда само маловажна подробност...
Здравей
HELP PLS ИЗТЕГлИ ТАЗИ ТЕМА http://download.pomagalo.com/154038/proshkata+/ МНОГО Е СПЕШНО PLS
Bez muka o4ite ne pla4at,bez oblak dujd ne vali.Samo iskteno koito obi4at mogat da ronqt sulsi.
Il perdono e l’amicizia
Prima di tutto il perdono
mnogo ti blagodarq
Bez muka o4ite ne pla4at,bez oblak dujd ne vali.Samo iskteno koito obi4at mogat da ronqt sulsi.
tarsq interpretativno sachinenie na tema: "Prestaplenie nakazanie v "Pesen za choveka" .plsssss help
Някой може ли да дръпне това -> http://download.pomagalo.com/141476/...=10902346&po=6
Някой може ли да дръпне това -> http://download.http://www.teenprobl...=10902346&po=6
Митът за сътворението
Въпроси Отговори Разсъждения
1.Сравнете описанието на сътворението според първата и втората глава на книгата Битие. Открийте разликите и ги обяснете, като имаме предвид различния характер на Бога Творец. •В 1ва глава - „Рече Бог : да бъде светлина. И биде светлина.”
• Във втора глава – „И направи Господ Бог да израстат от земята всякакви дървеса, хубави наглед и добри за ядене, и дървото на живота посред рая, и дървото за познаване добро и зло.” • В първа глава сътворението на света се осъществява единствено чрез Божиите слова.
•Във втората глава обаче същите събития са показани като дейност на „създателя”, който с помощта на ръцете си „прави” света.
2.Коя е основната митологична опозиция в първата глава на книгата Битие? •Хаос – Космос :
„А земята беше безвидна и пуста; тъмнината се разстилаше над бездната и Дух Божий се носеше над водата”
•Светлина – Тъмнина :
„Видя Бог, че светлината е добро нещо, и отдели Бог светлината от тъмнината.” Както във всеки мит за сътворението основен герои е творецът, който създава космос от хаоса и отделя светлината от тъмнината.На място на неорганизираната пустош, в която има само вода, по волята на твореца се появяват всички най-важни обекти от световния ред.
3.Защо и в първата, и във втората глава на книгата Битие Бог създава човека, за да бъде господар на всичко сътворено? Каква е ролята на израза “по свой образ и подобие”? • Глава 1 - „ 27.И сътвори Бог човека по Свой образ и по Божий образ го сътвори ; мъж и жена ги сътвори.”
• Глава 2 – „7.И създаде Господ Бог човека от земната пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.” Човекът е създаден ,за да въдворява ред и хармония на земята , както и Бог поддържа баланса и отговаря за всичко случващо се по света.
4.Проследете как в двете различни предания е показано сътворяването на мъжа и жената. Открийте разликите и обяснете техните причини. • Глава 1 - „ 27.И сътвори Бог човека по Свой образ и по Божий образ го сътвори ; мъж и жена ги сътвори.”
• Глава 2 – „22. И създаде Господ Бог от реброто, взето от човека, жена, и я заведе при човека.” Особено характерно е сътворението на човека, който произлиза от земята и от божественото дихание, а по-късно от неговото ребро се появява жената.
5.Защо Бог засажда Едемската градина и поставя първите хора да живеят в нея? •“Глава 2.
8. И насади Господ Бог рай в Едем, на изток, и там настани човека, когото създаде.”
•За Едемската градина е казано, че се намира “на изток”, т.е. в страни от хората.Бог се старае да убеди човека в неговата богоизбраност и централност.
6.Коя е причината бог да забрани на Адам и Ева да ядат от дървото на познанието? •“Глава 2.
16. И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;
17.а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш.” •Бог е забранил на Адам и Ева да ядат от дървото на познанието, защото това е единствения начин те да се откъснат от свързаността си с природата и да прозрат истината за своя живот. От друга страна остава още само една крачка за да се изравнят с Бог – да ядат и от дървото на живота.
7.Защо ролята на изкусител е поета от змията? Каква е митологичната функция на змията в повечето от познатите ни митологии? •“Глава 3.
1. Змията беше най-хитра от всички полски зверове, които Господ Бог създаде.” •Змията е символ на всичко зло и на неправилното и отрицателно начало. От друга страна тя показва правилния път на Адам и Ева и им разкрива всичко като им дава от плодовета на дървото на познанието.
8.Как си обяснявате появата на мотива за голотата и срама? •“Глава 3.
7.Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листи и си направиха препасници.” •След като ядат от дървото на познанието Адам и Ева разбират, че са голи и тук се появява мотивът за голотата и срама. Те разбират,че са различни един от друг и че са като животните – голи.Срамът надделява , а и те са по-висши от животните, затова са си направили препасници.
9.Защо бог изгонва Адам и Ева от Едемската градина, от какво се страхува той? Какво е отношението между дървото на познанието и дървото на живота? •Глава 3.
22.И рече Господ Бог: ето. Адам стана като един от Нас да познава добро и зло: и сега – да не простре ръка да вземе от дървото на живота,та,като вкуси, да заживее вечно.
23.Тогава Господ Бог го изпъди от Едемската градина, да обработва земята от която бе взет. •Господ Бог изгонва Адам и Ева от градината, защото се страхува да не вкусят и от дървото на живота. Това последната крачка към изравняването на хората с боговете – безсмъртието.
10.Защо най-характерните за човешкия живот дейности – труда, раждането в мъки, яденето на хляба с пот на чело, са показани като наказателни мерки от страна на бог? •“Глава 3.
16. На жената рече: ще умножа и преумножа скръбта ти, кога си бременна; с болки ще раждаш деца; и към мъжа си ще тегнеш, и той ще господарува над тебе.
17.А на Адама рече : загдето си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, за което ти заповядах, като казах: не яж от него, - проклета да е земята поради тебе : с мъка ще се храниш от нея през всички дни на живота си;
18.тръне и бодили че ти ражда тя: и ще се храниш с полска трева:
19.с пот на лицето си ще ядеш хляба си, докле се върнеш в земята, от която си взет: защото пръст си и в пръст ще се върнеш.” •Господ искал да покаже на хората, че всичко ценно в живота се постига с пот на челото и с труд , а след това идва удоволствието от постигнатото.
11. Съществуват ли в съвременния живот символни образи, с които са описани сътворението и грехотата?
•Да, съществуват. •Ежедневно се излъчват филми със герои които са символи на сътворението и грехотата. В съвременния живот, често и в книгите се срешат подобни герои.
12.В литературата митът за сътворението на света често присъства като спомагателен или дори централен мотив. Можете ли да посочите примери? •“Дервишово семе” на Николай Хайтов •Мотивът за сътворението присъства във “Дервишово семе” на Николай Хайтов, но под фирмата на продължението на рода и следването на родовите ценности.
http://zamunda.pomagalo.com/download...search=1338233
http://zamunda.pomagalo.com/download...search=1338259
плс изтегли ми тези двечките защото ми е мн спешничко
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/do...search=1338233
http://zamunda.http://www.teenproble...search=1338259
плс изтегли ми тези двечките защото ми е мн спешничко
Нравственото прераждане на човека
(“Песен за човека “ от Никола Вапцаров)
Увод:
Стихотворението “Песен за човека” от Никола Вапцаров излиза в сборника “Моторни песни” през 1940 г.Самата творба е полемика на тема “Човекът в новото време”.Авторът умело показва , че човек може да се “прероди” духавно , колкото и грешки да е направил в живота си.
Теза:
М1: Според дамата човекът е звяр , убиец и крадец и напълно заслужава своята съдба.
М2: Но авторът доказва , че душевното пречистване е възможно и човекът може да загърби своето минало , да осъзнае и да се примири със своята участ.
М3: духовно прероденият герой излива своите чувства в песен , израз на доброто и волята в човека.
Доказателствена част:
М1: Според дамата човекът е звяр , убиец и крадец и напълно заслужава своята съдба.
Разсъждения зя :
1.Началото на спора и реакциите на дамата , с които тя показва своето мнение.
2.Реалните случки – повод за
омразата на дамата
Доказателсва:
“А дамата сопната , знаете –
тропа , нервира се ,
даже проплаква”
“кални потоци от ропот”, “град от словесна атака” – метафори , които изразяват отношението на събеседничката “сърдито”
“Аз мразя човека
Не струва той вашта защита “- пряко изразяване на своята теза.
“Аз четох как някой насякъл с секира насякъл сам брат си , човека”
Измил се ,
на черква отишъл
подире
и ... после му станало леко.”
Извод:
Дамата представила човека от своята гледна точка. Според нея той е зъл , за него няма нито семейни , нито универсални морални ценности.
Преход: Но събеседника и не е на същото мнение.Той представя случка от реалния и живот , в която героят се пречиства душевно и се примирява със съдбата си без тежест в сърцето.
М2: Но авторът доказва , че душевното пречистване е възможно и човекът може да загърби своето минала , да осъзнае и да се примири със своята участ.
Разсъждения за :
1.Житейската участ на героя , който извършва двоен грях и погазва всички традиции.
2.Затворът – чистилището за героя и преживяванията там.
Промяната:
1.Какво осъзнава за своя живот?
2.Други хора?
3.Песента?
Алчност и злоба:
“Бащата бил скътал / пари
Синът ги подушил ,
вземал ги насила ,
и после баща си затрил”
“злодеят , злосторен”
Присъда:
“Ала във съдът
не потупват по рамото ,
а го осъждат на смърт”
Духовно пречистване:
“ Но във затвора попаднал на хора и станал
човек”
Промяната в душата:
“но своята участ
от книга по-ясна
му станала с някаква песен”
Героят осъзнава грешката си:
“ Не стига ти хлеба ,
залитнеш от
мъка
и стъпиш в погрешност на гнило”
Приемането на твоята участ:
“И гледал с див поглед
на бик
но лека – полека
човека се сетил –
страхът е без полза ,
ще мре.
и някак в душата му станало светло”
Извод:
Героят получава заслужена присъда , но в затвора той се пречиства и без товар на сърцето може да пристъпи към бесилото.
Преход:
Тогава се ражда песента.Тя е израз на духовно прераждане.
М3: Духовно прероденият герой изпива своите чувства в песен , израз на доброто и волята в човека .
1.Пораждане на песента – признак за душевна чистота.
2.Песента – израз на духовно прераждане. “Тогава запявал той
своята песен ,
запявал я бавно и тихо.
Пред него живота
изплавал чудесен-
и после
заспивал
усмихнат....”
Вълшебно е въздействието на песента , тя облагодарява човека и му дава сили
да продължи да се бори.
Размисъл преди края
“Човекът погледнал зората ,
в която
се къпела с блясък звезда ,
и мислел за своята
тежка
човешка ,
жестока ,
безока
съдба.”
Струпване на епитети , за да се подчертае тежката съдба на героя.
“ Животът ще дойде по-хубав
от песен ,
по хубав от пролетен ден... “
Песента – един тържествен край
Въздействието на песента върху героя:
“В очите му пламък цъфтял.
Усмихнал се топло , широко и
светло ,
отдръпнал се , после запял.”
Метафора:”пламък цъфтял”
Риторичен въпрос:
“Как мислите , може би
тука се крие
един истеричен коплекс?
Въздействие върху другите:
“ онези го гледали с страх”
“Дори и затвора
треперел позорно
и мрака ударил на бег
Усмихнати чули звездите отгоре
и викали :
Браво човек!
Поздравление и преклонение пред духовното прераждане
Вечността на песента:
“Но там , в разкривените ,
в сините устни
намираха пак песента
Заключение:
Всеки човек изминава своя житейски път.по него той среща много изпитания и трябва да поправи много избори.Най-важното е да се опита да поправи допуснатите грешки.Така прави и героят от “Песен за човека” , който се преражда духовно и изтрива срама от челото си.
http://zamunda.http://www.teenproblem.net/school/do...search=1338233
http://zamunda.http://www.teenproble...search=1338259
плс изтегли ми тези двечките защото ми е мн спешничко
Никола Вапцаров - "Песен за човека"
поема за вярата в човешкото у човека
Със стихотворението „Песен за човека” Никола Вапцаров завършва поетичния цикъл „Песен за човека “ от първата си и останала единствена издадена му приживе стихосбирка „Моторни Песни”. В „Песен за човека” поетът проследява пътя, който извървява един престъпник и убиец, един тежко прегрешил човек, като се стреми да разбере защо лирическият герой е извършил злодеянието, защо е отнел бащиния и погубил собствения си живот. Представен е конфликтът между обществото и един обикновен човек в лицето на лирическия говорител, дръзнал да подаде ръка дори на престъпник.
В стихотворението "Песен за човека" опонентите в спора дали човек е добър или лош по природа, са дамата и лирическият говорител. Тя е изразител на традиционното обществено мнение, а лирическият говорител е човекът, търсещ преди всичко причините за случилото се.
Те спорят за човека и неговото място в живота. Това е една кардинална тема за мястото на човека именно в новото време. Търсенето на човешкото в една реалност, изпълнена с грозни и отблъскващи прояви, разкрива и грозотата вътре в самия човек, стигнал до падението на братоубийството и отцeубийството. Той тръгва сам срещу себе си и срещу човешкото, което носи.
Лирическият говорител защитава човека, и успява спокойно и последователно да убеди читателя, че във възможностите на човека е да прекрачи от злото в доброто, от грозното в прекрасното и от убиец да стане човек. В поемата ярко присъства библейската тема за нарушената божия заповед: "Не убивай!" И когато все пак убийството е извършено, закономерно следва полагаемото се наказание. Налице е класическата опозиция престъпление - наказание, интерпретирана през призмата на противоположните позиции на дамата и на лирическият говорител. Докато тя, сопната и нервирана, не крие омразата си към човека, лирическият говорител спокойно и с пълното съзнание за отговорността на този проблем поема ролята на негов защитник. Той не използва силни изрази и крайни квалификации, а проследява пътя, довел един обикновен млад човек до отцeубийство и превърнал го в злодей злосторен. За него най-интересен е процесът, при който новият лирически персонаж променя своето отношение към живота, към самия себе си и особено към извършеното престъпление.
И после разправял:
"Брей, как се обърках
и ето ти тебе
бесило.
Не стига ти хлеба,
залитнеш
от мъка
и стъпиш в погрещност на гнило.
И чакаш така като скот
в скотобойна,
въртиш се, в очите ти –
ножа.
Ех, лошо,
ех, лошо
Светът е устроен!
Именно в затвора той намира това, което му е липсвало в сиромашкия живот до този момент - да попадне на хора и да стане човек. Нравственото прераждане у него е неизбежен резултат от прозрението, до което стига за собственото си престъпление. Това прозрение ни най-малко не го оневинява, но му връща човешкия облик и достойнство:
Осъденият престъпник логично и убедено стига до истината за нечовешкото си деяние. Той вече е способен да види живота си от близкото минало, без да се влияе от наложеното му смъртно наказание. За него песента пред лицето на смъртната присъда е висша форма на "човешка" изява, с която той се "извисява" над нея. Въпреки смъртното наказание - за него то е вече път към друг свят - "новият" по дух човек намира сили в себе си и излива песента си от душа, за да я отпрати към този жадуван нов свят, който ще е много по-справедлив от законите на старото общество. Напразно това общество си мисли, че като е наложило наказание над един престъпник, сякаш всичкото зло на света ще свърши и никой никога повече няма да бъде толкова алчен и безкрупулен, че да убие най-близкия си човек. Това дава силата и спокойствието на осъдения да посрещне смъртта си не със страх и ужас, а с достойнство.
Трагизмът на творбата ни отвежда към вечната връзка между престъплението и наказнието. Поетът обаче вярва в доброто, скрито у всеки човек, и в това отношение поемата е една поетическа апология на вярата. Проглеждането не може да отмени смъртта, но променя отношението на човека към нея. Посланието на Вапцаров за величието на човешкия дух ни заразява със своята искреност, непосредственост и трогателност, с вярата в доброто и човешкото.
Ако може тази http://zamunda.pomagalo.com/download/152577/
Мерси много!!
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
