ПОМАГАЛО!!!!!

[mar7iness]

Здравейте на всички имам да пиша доклад за теснолист божур някой може ли да ми даде нещо да напиша че направооо
много ще сам ви благодарен

[nikname]

ima li mqsto za l1ja v otno6eniqta mejdu priqteli

[sNkR]

http://testove.http://www.teenproblem.net/school/42...rch%3D31501936

Заповядай -> http://dox.bg/files/dw?a=94d8d89e58
ПП: Пишете за кога Ви трябва *дата*

[Nepovtorima_93]

http://literatura.pomagalo.com/0,0,0...rch%3D32327403


http://search.pomagalo.com/?keywords...rch%3D32328075






Thank you very much ))))))

[scaramouche]

Nepovtorima_93 изтеглила съм ти ги, пиши ми на ЛС имейл да ти ги пратя

[YourDream]

http://download.pomagalo.com/357260/...earch=32445405


http://download.pomagalo.com/358982/...earch=32445485


http://download.pomagalo.com/507724/...earch=32445546


Трябват ми спешно до вторник.
Мерси предварително

[remix1912]

http://download.pomagalo.com/391854/...na+ivan+vazov/

http://download.pomagalo.com/391854/...rch%3D32455195

СПЕШНО моля

[YourDream]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/35...earch=32445405


http://download.http://www.teenprobl...earch=32445485


http://download.http://www.teenprobl...earch=32445546


Трябват ми спешно до вторник.
Мерси предварително

ПЛС някой да ми помогне

[mcfly]

http://search.pomagalo.com/?keywords...rch%3D32562995

трябва ми спешно за УТРЕ

[PiNk_GiRl]

http://download.pomagalo.com/8861/na...sh+na+sebe+si/

http://download.pomagalo.com/8861/na...rch%3D32651566

http://search.pomagalo.com/?keywords...rch%3D32651719

Благодаря предварително!

[d3nz]

http://download.pomagalo.com/136822/...en+po+shoseto/

[xhaxhy]

http://download.pomagalo.com/437730/...kata+imperiya/
за днеска ако може

[Panic_Girl]

http://download.pomagalo.com/1793/ka...earch=32793177

благодаря предварително

[Hinati4kb]

http://download.pomagalo.com/156753/...earch=33327088
http://download.pomagalo.com/156753/...earch=33329123
тези двете ако може спешно

[alek200]

Добър Ден, може ли някой да ги свали тези:
http://download.pomagalo.com/192342/...earch=33330017
http://download.pomagalo.com/236883/...earch=33330017
http://download.pomagalo.com/212192/...earch=33330017
http://download.pomagalo.com/287383/...earch=33330017
http://download.pomagalo.com/392965/...earch=33330017
http://download.pomagalo.com/392425/...earch=33330017
http://download.pomagalo.com/453284/...earch=33330017
http://download.pomagalo.com/448614/...earch=33330017
http://download.pomagalo.com/392139/...earch=33330017
http://download.pomagalo.com/517472/...earch=33330017
http://download.pomagalo.com/498776/...earch=33330017
http://download.pomagalo.com/371176/...earch=33330017
http://download.pomagalo.com/518644/...earch=33330017

Това са много важни материали, Предварително Много благодаря на този който ми помогне !

[Yoana]

някой може ли да свали този материал
http://download.pomagalo.com/363307/...earch=28818313

[Nepovtorima_93]

http://download.pomagalo.com/397108/...atori/?search=

Thanks {}

[alek200]

Не че нещо ама много са ми важни и спешни тези материали трябват ми най-късно до неделя моля ви че иначе няма да мога да си изкарам изпита

[MaGuSs]

Плс за тази вечер ...

http://download.pomagalo.com/478751/...ha+na+ramadan/

[lizinka]

Ако на някой му трябва тема от помагало,но няма регистрация и не може да си я изтегли да даде линк тук на темата и аз ще му я изтегля,вместо да пуска нова тема

Имам спешно нужда от това: http://search.pomagalo.com/?keywords...rch%3D33544042

Благодаря ти предварително!

[lizinka]

Моля, помогнете!

http://download.pomagalo.com/55067/e...earch=33545502

Благодаря предварително!!!!

[devil4e_kiss4e]

Може ли тези теми:
http://download.pomagalo.com/84574/t...ot+na+ap+kern/

http://search.pomagalo.com/?keywords...rch%3D33663979


Мерси предварително

[djoko]

Ако на някой му трябва тема от помагало,но няма регистрация и не може да си я изтегли да даде линк тук на темата и аз ще му я изтегля,вместо да пуска нова тема

http://search.pomagalo.com/?keywords...1%82%D0%B0&s=1

Теди ще ми спасиш живота,ако ми я свалиш

[crazygirl13]

http://download.http://www.teenprobl...sh+na+sebe+si/

http://download.http://www.teenprobl...rch%3D32651566

http://search.http://www.teenproblem...rch%3D32651719

Благодаря предварително!

Мишел Дамонтен /философско есе/

Един мислител някога е казал:”Човек не трябва да е средство,а цел.Не
можем да мислим,че сме една нищожна частица от заобикалящия ни свят,една
пионка на съдбата, посредством която ще бъде открито нещо ново или ще
бъде извършена някаква дейност.Защото пред всеки стои изборът ,дали да
бъдеш господар на вътрешното си АЗ или да играеш второстепенна роля в
сериала,наречен живот.

Вървя понякога,мъчително вървя и се оглеждам в празните очи на безликите
хора.Животът им преминава като на сън ,изплъзва им се между пръстите.И в
мен се поражда въпросът:Не усещат ли празнотата,безлюдната пустиня,която
ги заобикаля?Познават ли се добре,могат ли да принадлежат на себе си?Те
ми се виждат жалки,нищожни ,дори смешни понякога.Но в един миг
разбирам,че и аз съм част от тази тълпа ,че все пак не съм съвършена.В
свещената книга на християните Библията Бог обяснява на своето
творение,че не го е направил нито смъртно,нито безсмъртно,нито
небесно,нито земно,а е оставил на него правото да стане като
”безсловесните твари” или да стигне до “небесните висини”.Ние имаме
свобода на избор ,затова трябва сами да решим какво искаме да бъдем-сами
на себе си господари или играчка в ръцете на други хора.Аз разбирам ,че
за да постигна мечтите си ,трябва да извървя дълъг и труден път,осеян с
множество препятствия.Предадеш ли се,намразваш себе си,а е много
болезнено да виждаш в огледалото на живота резултата-да станеш роб на
обществото.

А АЗ ИСКАМ ДА БЪДА РАЗЛИЧНА.

Не съм съгласна с хора ,които обясняват новото чрез старото,които дават
съвети от позицията на по-възрастни,защото човек става по-зрял,когато
има опит от своето лично съществуване.Според мен ,аз оправдавам
собственото си съществуване,като живея отговорно и полека изплувам от
блатото на отчаянието,за да извоювам свободата си.
знаем какво е да ти отнемат свободата,провото да живееш,да мислиш,да
чувстваш.Може би много не биха били съгласни с мен и биха нарекли
петвековното ни робство –най-голямото унижение в българската история,но
аз бих казала,че така те-поробените са извървели своя път до себе
си,успели са разберат ,че само ако принадлежат на себе си няма да бъдат
мачкани и потъпквани техните чувства и права.Защото падаме,за да се
изправим и да продължим напред по пътя на себепознанието.

Най-великото нещо е да принадлежиш единствено и само на себе си,да
уважаваш разума си и да се ръководишот личното си мнение.Да изпускаш
нервите си,да крещиш и да ругаеш ,е признак на слабост.За да си си
собствен господар ,е нужно да се научиш да се владееш ,да контролираш
слабите си черти в характера,каквито са алчността,егоизмът,завистт а и
дребнавостта.Не трябва да лъжем себе си.Всеки е чувал фразата на
Сократ”Опознай себе си,за да се обикнеш!”Разтълкувана тя звучи така
:познаваш ли личните си чувства и качества,можеш да разграничаваш
доброто от злото.Да се контролираш сам,да знаеш в даден момент ,какво да
направиш и как да постъпиш-това е най-голямата сила на човешката
мисъл.Затова най-могъщ е този,който принадлежи на себе си.

И пак вървя по безкрайната улица и отново се взирам в лицата на хората
,но този път сякаш виждам техните усмихнати лица с блестящи погледи.Но
те не са се променили,просто аз ги съзирам по друг начин,преосмислила
съм най-важното,как да разбирам вътрешното си АЗ.

Човекът върви по пътя на самопознанието,търси истината за света и за
себе си.Само така ще може да върви напред и нагоре.Александър Дюма
казва:”Най-трудната война е да воюваш със себе си.Най-трудната победа е
да победиш себе си.”За нас ще бъде много трудно да спечелим тази
война,но още по-важно е никога да не се отказваме да търсим пътя към
победата.












“Където ми е добре,там ми е родината.”

Цицерон

Пътувала съм много, видяла съм прекрасни земи, многолики хора и култури.
Някои от тях не харесах, в други се влюбих за цял живот. На някои места
съм се чувствала като че съм била там и преди – места, хора, улици са ми
били сякаш познати. На други ми е било сиво на душата, искала съм час
по-скоро да се махна оттам.

В спомените си често се връщам към тези места, които са ме вълнували,
които са ме карали да ги съзерцавам с часове – фонтанът Ди Треви в Рим,
лазурносиньото небе над Кушадасъ, приказнобелия мрамор на Дубровник,
величествения часовник с дванадесетте апостола в Прага... И хиляди и
хиляди такива. Но има един град, който винаги ме кара да мечтая, един
град, в който отидох без желание и сърцето ми завинаги остана там.
Сараево – град на войни и реликви, град на спомени и мечти, град на
много култури и етноси, град на кръстопът.



“Където е домът, там е сърцето” – нещото, към което се връщаш винаги,
когато имаш нужда да се почувстваш по-добре, да помечтаеш, място, където
сърцето ти, иначе волно и свободно, се чувства уютно и щастливо

България е малка страна. В нея ги няма разкошните английски дворци,
величествените католически катедрали, няма ги златистите плажове на
Калакабама, няма ги примамливите нощи на Акапулко.

Да, тази екзотика в България я няма. Но има друго, което е толкова близо
до нас, че не винаги го оценяваме, не винаги го осъзнаваме. Това е
суровата красота на Пирин, хайдушката безбрежност на Родопите,
величавото могъщество на Етъра планина. Това е моминската песен на
Тракия, това е суровия вятър на Добруджа.

Моята родина е богата не само с природа, но и с историята, и с
хората си.

Няма друга държава в Европа, която ХІІІ века да не е сменила името си,
която ХІІІ века да е отстоявала себе си и своето бъдеще. Няма държава,
която 1300 години да е била арена за борбите на великите сили и въпреки
това да е изградила собствена култура, собствен облик.Няма друга
държава, чийто принос в световната култура да е толкова специфичен,
толкова интелектуален… Създаването на нова азбука, просъществувала
векове наред, може да бъде дело само на народ с висока култура, с
огромен духовен потенциал.

За това аз се гордея, че съм българин, че моята нация заема достойно
място в историята на световната цивилизация.

Разрушиха Берлинската

Таньо КЛИСУРОВ

Сигурно и вие сте гледали известното телевизионно предаване “Другата
България” за онези наши сънародници, които живеят в чужбина. Във всички
случаи те са “успели” българи и ни ги сочат за пример.

Талантливият поет Петър Анастасов в едно свое стихотворение преди година
възкликна, че си иска “своята” България обратно. Той сигурно имаше
предвид нашата обща България, държавата на всички ни, която, повече или
по-малко добра, поне официално декларираше загриженост за всички свои
граждани - българи, турци, цигани, арменци и т.н., интелектуалци,
работници и селячество.

Днес кой ще разбере болката ти, кой ще прояви съчувствие към изпадналия
в беда? Агенцията за социално подпомагане ли? Съюзът на потребителите
ли? Или може би институцията на госпожа Местан за защита правата на
детето?

[crazygirl13]

http://download.http://www.teenproblem.net/school/13...en+po+shoseto/

КАКЪВ Е СМИСЪАЪТ НА ЧОВЕШКОТО СЪЩЕСТВУВАНИЕ СПОРЕД РАЗКАЗА „В ЕДИН
ЕСЕНЕН ДЕН ПО ШОСЕТО" ОТ ПАВЕА ВЕЖИНОВ?

През отлитащия двадесети век човечеството постига изумителен напредък в
своето развитие. Научно-техническата революция променя коренно живота.
Вдъхновени от постиженията на физиката, химията и биологията много
писатели от цял свят започват да пишат научно-фантастични творби. Те
увличат читателя, като рисуват невероятни случки, в които главни
персонажи са космически същества. За разлика от повърхностни
произведения, които разчитат на изключителното и забавното, талантливият
български писател Павел Вежинов пише сборника разкази „Сините пеперуди”,
в който създава творби с дълбоко нравствено-философско съдържание.
Творецът се вълнува не само от острите проблеми, които поставя
научно-техническата революция пред съвременния човек, но и от
екзистенциалните, нерешени от хората през вековете въпроси - за смисъла
на съществуванието, за любовта и смъртта, за доброто и злото, за
взаимоотношенията между дух и материя.

В разказа „В един есенен ден по шосето” повествованието се води от първо
лице и събитието в него е представено като преживяване на професионалния
писател на криминални истории. Това внася съмнение в истинността на
разказаната история и насочва вниманието на читателя към въпросите,
които поставя Вежинов. За изключителните способности на извънземния
(връщането на политналата към пропастта кола върху шосето, прерязването
на масата с ръка и др.) се разказва мимоходом. Главното в разказа е не
фантастичното. Чрез него авторът поставя най-тревожните проблеми.
Произведението вълнува не чрез хода на сюжетното действие, а чрез
размислите на твореца. Разказът „В един есенен ден по шосето” може да се
нарече „вълнуващо приключение на мисълта", защото срещата на
представители на две цивилизации всъщност е среща в пространствата на
духа.

Заглавието на творбата не само посочва времето на случката (есен), но и
мястото на действието (шосето). Пътят винаги е знак за движение,
развитие. В този разказ „шосето"е метафора за пътя на човечеството.

Природната картина играе важна композиционна роля. Тя е не само фон на
събитието. Използвана е, за да открои тревогата в душата на разказвача.
Сравнението на дъждовните капки с „летящи куршуми”, образите на „черни
облаци”, „ черна вода”, „мъртвото отражение на мълниите” създават
усещане за безвъзвратен край, създават внушение за бурята като сила,
враждебна на човека, символ на злото, което го дебне.

Така на пътя, сред дъжда, „мътен и сив”, става срещата на земния жител с
пришълеца от Космоса.

Творбата се състои от два разказа, вместени един в друг, свързани
сюжетно и проблемно — разказа за болния приятел и разказа за пришълеца.
У писателя на криминални истории бурята навява мисли за умиращия
приятел, но и изобщо за смъртта („мисълта за смъртта не ме напуска”).
Той страда заради болния. Не може да се примири, че приятелят му
спокойно приема безвъзвратния си край. За разказвача това примирение е
„най-страшното”. Той разсъждава, че ако сега потегли към пропастта, е
безумие и задава риторични въпроси: „А тогава защо да не е безумие
всичко, което вършим в своето съществувание?”

Съчинителят на криминални истории разбира, че умиращият мисли точно
така. Не случайно, докато е бил при него и го е молел да се оперира, да
се съпротивлява на смъртта, всичко у приятеля му е говорело за
безразличие към живота и примирение („бяла стая”, „бяло лице”, чаршафите
са „така гладки, сякаш в тях лежеше не човек, а труп”). За болния
„субективният живот е нещо съвсем нереално. Както са нереални облаците,
озарени в гладкото езеро”. Изчезването на отражението е „смърт без
значение”. За него да се живее е „естествено, но безрадостно. Излизаш от
нищо, съществуваш и се превръщаш отново в нищо”.

Тези тъжни размисли карат разказвача да убеждава приятеля си, че „ бсе
пак трябва да се живее”, но той сам осъзнава, че произнася думите
„безсмислено”, защото разбира, че истината за човешкото съществуване е
жестока. Човекът се ражда, за да умре.



,

.

2

:лямата цел и дейността за постигането й осмисля човешкото
съществувание. Само сътвореното остава и побеждава смъртта. Но като
всеки голям писател Вежинов не се задоволява с един отговор на този,
измъчващ от векове хората, проблем. Авторът продължава да го разработва
чрез образа и на пришълеца от Космоса, и на разказвача.

Извънземният е от далечна, по-напреднала цивилизация, която изпитва към
Земята чисто регистраторски интерес, лишен от чувства и намерения. Той е
само обикновен наблюдател и информатор. Писателят на криминални истории
се учудва, че пришълецът и неговата цивилизация са свидетели на земните
неправди и насилия, виждат как „нещастни и безпомощни се въртим в
омагьосания кръг на своето незнание”, а е „толкова лесно” да помогнат,
но те не правят нищо.

Непознатият не помага, защото му е забранено да се меси в делата на
Земята. Според него: „Вие сами трябва да постигнете своите знания... И
със свои собствени сили да изминете пътя.” Човечеството само трябва да
постигне знанията си, само трябва да реши проблемите си, защото ако сега
му се помогне, други проблеми могат да го унищожат. Само в
преодоляването на трудностите се формират необходимите качества, за да
се осъществи прогреса, развитието към по-добро. „Защо не можете да си
представите, че точно това е смисълът на земното човешко съществувание?”
— подчертава пришълецът от Космоса.

Извънземният обогатява тази мисъл. Въпреки че е тъжен, унил и самотен,
със студена душа, още щом се качва в колата, той подхвърля, че е видял
спътника си с пушка. За непознатия ловът е убийство, при което „изчезва
някакво живо същество”. Когато пристигат във вилата, той внимателно
прескача розовите земни червеи. Въпреки че по свое признание притежава
„много повече разум и по-малко чувства”, пришълецът вижда смисъла на
съществуванието в съхраняване на космическата хармония.

За него всяка форма на живот е безценна и трябва да се опази. Той издига
нисшите видове до човека. Те трябва да съществуват, защото са част от
многоликия и многообразен живот. Извънземният дори изказва мисълта, че
съзнанието на мравките е „може би по-съвършено от вашето от гледна точка
на това, което вие човеците наричате развитие”. Така, чрез възгледите на
космическия пришълец, Павел Вежинов изразява своите мисли по основния
универсален проблем за смисъла на съществуванието и в същото време
поставя и въпроса за опазване на човешката цивилизация.

Създателят на криминални истории, лекомислено и безсмислено избил
врабчетата от околността, под влияние на контакта с извънземния бърза да
защити и опази малкия охлюв. С възторг разказвачът се любува на утрото:
„ Слънцето още не се беше показало над насрещните върхове, но целият
двор пред мен беше потопен в нежна светлина. На дъното на двора като
малки бели планети светеха хризантемите. Беше тихо, нито един лист от
дърветата не се поклащаше. Само росата едва забележимо блестеше със своя
все още мътен бисерен блясък.”

В описанието авторът използва думи, свързани със светлината - изначален
библейски символ на възвишено и красота. Удивен от чудната гледка,
неговият персонаж — земен жител, въодушевено осъзнава, че „нашият свят е
неизмеримо красив”. И за него най-важно става опазването на живота.
Смисълът на съществуванието той вижда обаче и в подпомагането на доброто
и справедливото, „на нещастни и безпомощни”.

Разказвачът разбира, че не може една цивилизация да е съвършена, щом й
липсват нравствени чувства. Писателят на криминални истории горещо се
моли на извънземния да спа-си неговия приятел, безкористната му обич
трогва космическия пришълец и той възпира смъртта. Умиращият оздравява.
Двете цивилизации взаимно си въздействат в името на живота, в името на
висшата хармония.

Като прелива умело фантастичното в реалното, Павел Вежинов създава една
модерна творба за смисъла на човешкото съществувание, творба, изпълнена
с обич, с грижа за бъдещето на планетата Земя и нейните жители.