„И ний сме дали нещо на света”
(Есе)

Всички народи, които са съществували досега са дали нещо на света било то в исторически, културен или духовен аспект. Всеки човек вървейки по своя жизнен път оставя някаква трайна следа за делата си. Ето затова нашите предци са създали своя писменост, за да можем ние сега да черпим информация за техните славни дела. Те са усетили нуждата да имат своя писменост и език и по този начин да сформират една единна нация. Защото за сформирането на един народ е необходимо обща вяра, общ език и обща територия. Вярата и територията били налице, оставало само да се създаде славянска писменост и да се утвърди славянския език, като официален.
Причините за написването на славянската писменост са няколко от една страна възникналото съперничество между Изтока и Запада и опитите на Византия трайно да приобщи славяните от Югоизточна Европа, а от друга страна предотвратяване на „триезичната догма”, защото изпозването на гръцки и латински език не удовлетворявало потребностите нито на владетеля, нито на обикновеното население в България. Употребата на чужд език създало тънка прослойка от знаещи да си служат с него и огромна маса от непросветени. Създаването и разпространението на писменост и книжнина на говоримия в тази епоха български език е сред най-значимите факти в политическата и културна на България и Източна Европа. Събитието е свързано с имената на Константин Кирил Философ и брат му Методий, създали старобългарската азбука и превели книгите на християнството. Тяхното свято дело е едно от най-значимите събития от българската история, защото те са допринесли за по нататъшното формиране на българския народ. Кирил и Методий са първопросветителите на българския народ и на почти цяла Източна Европа, тяхното дело съпътства нашия народ и ред други народи в тяхната всекидневна и най-висша духовна дейност. Те застават начело на една революционна и прогресивна борба срещу предшествуваща степен на културно развитие, една борба на широк фронт-обществено-политическа и идеологическа, класова и народностна, борба с цялата европейска реакция, за развитието на новите народи излезли на историческата сцена на Европа. Ето затова делото на двамата братя не е само културно събитие, а е свързано с всички сфери на обществения живот. Със създадената от тях азбука и славянска литература те показват, че всеки народ трябва да получи културно наследство на родния си език и да се изравни с по-старите народи по култура, по умствена и книжовна дейност. Създадената от Кирил и Методий славянска азбука помага на един народ да запази своята самобитност, да управлява успешно вътрешната и външната си политика, да се предпази от чуждото културно, езиково и политическо влияние. Постигнатото от тях с упорита работа и идеята им за богослужение на роден език се разгъва не само на славянски терен, но засяга развитието на цяла Европа то служи за демократизацията на европейската култура, воюва за равенство между народите, има дълбок хуманен смисъл. България става люлка на славянската писменост, литература и култура и от нея те се разпространяват в почти цяла Източна Европа-в Русия, в Сърбия и Румъния.
Ние сме дали наистина много на света, защото именно от нас е тръгнал духовния подем на цяла Европа. Трябва да се гордеем, че нашите първопросветители са извършили това свято дело, като са ни оставили богато културно и душевно минало. Ние, като народ сме помогнали и на други народи, оставили сме трайни спомени за великите ни дела. Ето затова не само на 24 май, когато честваме празника на славянската писмености култура, да се сещаме за Кирил и Методий. Трябва да ценим, това което те са постигнали с много труд и упоритост, да го съхраняваме за идните поколения и да отстояваме вярата и езика си. Ние сме дали едно от най-необходимите неща на света, помогнали сме на други народи, за да може и те да се издигнат и всички да бъдем равни.