
- Форум
- По малко от всичко
- Тийн Учител - есета, теми, съчинения...
- ПОМАГАЛО!!!!!
Тема №1: Внимание
1. Определение: Вниманието е особено състояние присъщо на висшите животни, маймуните и хомо-сапиенс. Изразява се в способността да се насочва психическата дейност към обекти от заобикалящия ни свят, които са важни за нас. То е съсредоточеност на съзнанието върху определен обект. Да внимаваме означава в известен смисъл да се затворим за външния свят, за да се насочим към това, което ни интересува и което е значимо за нас.
2. Физиологична основа на вниманието: това е ориентировъчния инстинкт – колкото по-рядък е дразнителя, толкова е по-силен („Що е това?”). Всеки индивид е осигурен с ориентировъчен рефлекс или инстинкт за първично откриване и насочване към попадащите до него сигнали – зрителни, слухови, обонятелни и т.н.
3. Видове внимание:
1) Неволево - когато нашето внимание се привлича от нещо в реалността без да сме си поставили сами тази цел – силен трясък, счупване на стъкло, силно различие между отделните индивиди и т.н.
2) Волево – когато на базата на волята влагаме усилия да насочим вниманието си към нещо конкретно. Този вид внимание е вторично на неволевото.
3) Постволево – тук индивида внимава на базата на интереса. Появява се тогава, когато той притежава силна мотивация за извършване на дадена дейност.
4. Външни белези на внимаващия човек: Примери – Скулптурата на Роден „Мислетлят”, инстиктивно задържане на дишането за около 20-30 секунди, инстиктивно разширение на зениците, физиономията на мишките и т.н.
5. Характеристики на вниманието:
1) Обем на вниманието – способност да възприеме за много кратък период от време опеделен брой дразнители – не повече от 7 души или снимки. Обемът на внимание съвпада с обема на кракосорочната памет, на възприятието и осъзнаването.
2) Колебание на вниманието – нееднакво възприемане на един и същи обект
3) Устойчивост на вниманието – способност да задържим психическата си дейност върху един предмет
4) Разпределение на вниманието – способност да възприемем целия обект, а не отделни негови части
5) Превключване на вниманието – способост да прехвърляме вниманието си върху няколко обекта без абсолютно никакъв порядък на прехвърлянето( процесът е много изморителен)
6) Разсеяността – неспособност да задържим вниманието си върху важния дразнител (детска разсеяност, професорска разсеяност и т.н) или нулевата точка на съсредоточест на вниманието.
Тема №2: Теория на Ерих Фром
1) Теория на Ерих Фром за човека: Докато Зигмунд Фройд разглежда човека като биологично същество, подчинено изцяло на своите инстинкти, Фром подходжа социално. Според него човечеството не е непременно задвижвано или оформено от биологичните сили на инстинктите. Освен това Фром оспорва твърдението на Фройд, че сексът е основна сила в нормалното поведение. Фром твърди, че мотивацията на поведението винаги е скрита, неосъзната от индивида - личен контрол върху нея не може да се постигне. Фром вижда индивида като повлиян от социални и културни сили тези, които засягат индивида в рамките на културата, и тези универсални сили, които са влияли на човечеството през цялата му история. Той силно набляга върху социалните детерминанти на личността. Фром вярва, че индивидът сам създава своята природа и също, че той трябва да изследва историята на целия човешки род, за да е способен да разбере своята същност. Но както всяка теория и тази на Фром си има своите плюсове и минуси.
1) Плюсове :
- Разгледжа човека като социално, а не като биологическо същество
- Намалява пансексуализма на Фройд до неговите действителни размери
- Посочва значението на семейството и приятелскияят кръг за развитието на личността
2) Минуси :
- Смята, че социални явления от типа на насилието се дължат на КТС(комплекс на тоталния страх – 10% от децата развиват агресивно поведение, а 90 % пасивно)
- Много тясно разбира социалната среда (като семейство и приятелски кръг)
- Някои от последователите на Фром смятата, че агресивността не може да се овладее чрез възпитание, контрол и т.н.
Тема №3: Памет
1. Какво представлява паметта: Процес, който дава възможност да превръщаме проблемните ситуации в стандартни ситуации. С други думи това е система за съхранение, която позволява задържане на информация независимо дали става въпрос за няколко момента или няколко години.
Кратко описание - Когато даден индивид попадне в дадена проблемна ситуация за пръв път той се опитва да я разреши чрез метода „проба – грешка”, преобразува новата информация, прибавя я към наличната и стига до решение, което отива в човешката памет и когато попадне 2-ри път в нея тя се превръща в стандартна. Ако попадне в тази ситуация още няколко пъти той си съставя алгоритъм на поведени(набор от правила, които му помагат по-лесно и успешно да излезе от ситуацията). Когато, обаче тази ситуация се повтаря прекалено много индивида развива така нареченото автоматизирано поведени, т.е поведение без участие на съзнанието.
2. Процеси на паметта:
1. Запомняне – новата информация от решението на проблемната ситуация влиза в човешката памет. Важни фактори, са емоционалната степен на ситуацията и броя повторения
2. Съхранение – запазваме новата информация, защото очакваме, че ще ни трябва. Факторите са емоционалната степен на ситуацията, броя повторения, осъзнаването на важността на информацията
3. Възпроизвеждане – индивида попада в същата или сходна ситуация и извлича информацията. Видове възпроизвеждания: буквално, по спомен, припомняне
4. Забравяне – отпада информация
3. Видове памет: Тя бива три вида художествена(чрез образи), логическа(понятия) и смесена(чрез образи и понятия)
4. Класификации на паметта
1) Според анализаторите – зрителна, вкусова, слухова, осезателна, обонятелна
2) Според целта – неволева(помним без да си посатвяме за цел) и волева(постаяме си за цел да запазим информацията)
3) Според времетраенето на съхранената информация – кракосрочна и дългосорчна
Човешката памет зависи и от някои фактори, като например – наследствеността(ДНК), възрастта, емоциите и т.н
Тема №4: Емоции и чувства
1. Опеделение за емоции: Присъщи са за висшите животни включително и хомосапиенс. Регулират взаимоотношенията животински вид – околна среда. С други думи това е състояние на индивида повлияно от различни субекти и обстоятелства
2. Опеделение за чувство: Присъщи са само за хомосапиенс, те регулират взоимоотношенията човешка личност – околна среда. Те са по-продължителни и устойчиви от емоциите.
3. Емоции: Биологическо целесъобразно поведение:
1) Оцеляване
2) Възпроизвеждане
3) Видове емоции
- страх – бягство
- гняв – агресия
- любопитство – изчакване
- полово влечение – възпоризводство
- радост – жизненост
- скръб – липса на жизненост
4. Чувства: Притежават определени функции:
1) Сигнална – човек реагира на емоционалните стимули чрез мимика и звук, чрез възприетия сигнал той променя своите мисли и действия
2) Регулираща
5. Класификация на чувствата
1) Според съдържанието – положителни, отрицателни, неопределени, войствени
2) Според количеството – емоционално-чувствена норма и емоционален глад
6. Форми на проявяване на чувствата
1) Чувствен тон – неутрален
2) Комбинация от сила и времетраене на обхванатите чувства
- малка сила и голямо времетраене -> настроение
- голяма сила и малко времетраене -> афект
- голяма сила и голямо времетраене -> страст
7. Проявите на емоциите и чувствата
1) Външни – походка, поза, мимики, жестове
2) Телесни – външнозабележими, външнонезабележими