Ния Константинова Ф№ 11215
Непълнолетната майка – къде е границата между личната свобода и обществената отговорност
Младите хора днес говорим за права. Какви ни били отнети, кои не са ни осигурени и какви по принцип имаме, но не се спазват. Често обаче се забравя, че освен права, имаме и отговорности. Дори да не са правно регламентирани или наложени отвън има неща, за които дори да имаме „право” на личен избор, носят след себе си отговорност пред обществото и на обществото. До 18 години всички са деца. Деца, които имат свои проблеми, свои чувства, свои истини. Деца, които имат нужда от разбиране и помощ във всеки един момент. За някои думата отговорност се свързва с „напиши си домашното”, но има и такива деца, които имат свои деца. Как се стига до там? Къде е границата между личната свобода и обществената отговорност?
Децата правят секс. Долната граница пада с всяка изминала година., много хора се шокират, критикуват, „вдигат ръце” и т.н. Но решението не е в това да се забранява или отрича нещо, а да се говори. За това, което се случва с тялото на децата и техните желания, за опасностите, които крие секса и отговорността, която всеки трябва да поеме. Сексуалната култура е един изключително важен елемент от общата култура на човека, за нея няма възраст и тя не бива да бъде табу, както в семейството така и в обществото. Всичко това е обществена отговорност - да се подготвят децата за това, което ги чака и в сексуален план. От тук вече може да говорим за личен избор – дали да правя секс, как да го правя, с кого да го правя и т.н. Правата и отговорностите, които седят пред човека след като е получил необходимата информация вече могат да бъдат осъзнати и осмислени. Проблема в нашия казус е че говорим за определена възрастова група, за която е по-присъщо да говори за права, а не толкова за отговорности.
Когато говорим за секс, не трябва да забравяме, че основната му биологична функция е репродуктивна. Рискът/възможността от забременяване винаги съществува. За непълнолетните българчета днес, семейното планиране звучи стряскащо, защото изключително малко са тези, които биха искали дори да се представят с бебе. Това пак е отказ от отговорност, следователно семейното планиране отново става основна задача на обществото. Какво би коствало на двойката ако станат родители, какво ще се очаква от тях, икономическата необходимост, семейната подкрепа - всичко това е от съществено значение при създаването на семейство и/или отглеждане на дете. Чие трябва да е решението в такъв момент? По закон до 18 години родителите или настойниците са тези, които взимат крайните решения. Нуждата от диалог между поколенията по въпроси като този е наложителна. При непредвидена бременност опциите, които седят пред непълнолетното момиче са три - аборт, да даде детето за осиновяване или да го запази и да поеме пълната отговорност за отглеждането и възпитанието му.
Абортът в България е легален и достъпен за лица над 18 години, в противен случай е необходимо писменото съгласие на един от двамата родители. Това е и основна причина непълнолетните да търсят алтернативни начини за отстраняването на плода или аборт на „тъмно”. Липсата на комуникация между родители и деца или пък срама на родителите могат да доведат до сериозни проблеми от немарливост. Икономически, религиозни, морални, консервативни,здравословн и др. фактори могат да са причина за незачитането на този метод и да се стигне до раждане.
Причините роденото вече дете да се даде в дом може да са много. От страхът на майката до не достатъчна социална помощ на държавата. На този етап обществената отговорност към новороденото дете е много голяма, както и личната на родителите. При родено дете вече говорим за живота и правата на друг човек, и ако при предишните етапи ставаше въпрос за личната свобода тук трябва да говорим за обща отговорност. Дори дадено в дом, често родителите не се отказват изцяло от правата си над него, което прави невъзможно неговото осиновяване.. Конкретно родените от непълнолетни майки и настанени в ДМСГД деца са 4.2% от към момента на оценката (ДАЗД-2004 год.), но само 2447 от общо 8796 деца растящи в приюти са вписани в регистрите за пълно осиновяване. Това е един най- ярките примери за липса на отговорност, дали от страна на родителите или държавата, няма значение. Невъзможността над