Цитирай Първоначално написано от vesito13
http://download.http://www.teenprobl...jdash+vsichko/

http://zamunda.http://www.teenproble...ownload/98600/

Ако може тези двете ще ти бъда много благодарна
"Предимство или недостатък е да виждаш всичко?"
Според мен е надостатък, но зависи какво разбираш под "всичко". Мен ми звучи, като че ли да виждаш бъдещето... Не знам защо. А това не е хубаво! Поне за мен! Защото така липсва възможността за тръпката от изненадата! Макар, че по същия начин можеш да предовратиш некое лошо нещо или няколко... Но в крайна сметка, ако си махаме трудностите от пътя, как ще различим хубавото!? Не можем... Затова някой път "лошото" е полезно! "Болката е най-добрият учител" е казал нашият народ! От него се учим!
Но май се отклоних от темата... така че, нека някой друг се изкаже!
Тази мисъл е сложна, защото всеки може да разбере под "всичко" различни неща! Обективно погледнато, "всичко" в човешкия живот е едно крайно понятие, а само по себе си то е всеобхватно и безкрайно. получава се парадокс, понеже хората като същества, имащи начало и край, нямат потенцията да виждат всичко.
но, ако приемем, че става въпрос за човек, който наблюдава и вижда нещата около себе си - това е само в негов плюс. разбира се, че е предимство. освен това всеки един от нас пречупва нещата през призмата на своето съзнание и никога не ги приема обективно, като външен наблюдател. ние виждаме само от едната страна и правим изводи на база нашето усещане, което не е пълно, не е цялостно. но да гледаш и да виждаш, да осъзнаваш, да мислиш, да правиш изводи - не би могло да бъде недостатък. Винаги съм казвала,че отивайки при човек,готов да каже нещо за теб и бъдещето ти трябва да си подготвен за всичко-и за доброто,и за лошото.Нож с две остриета е както да узнаеш какво ти готви бъдещето,така и самия ти да го ''предскажеш''.
Нищо в този живот не е напъло положитено или напълно отрицателно,така и за умението да ''виждаш всичко'' не може да се каже категорично-предимство е,или пък,напротив-недостатък е!За мен си има както положителната страна,така и носи в себе си негативното!Има толкова лоши неща,които могат да бъдат предотвратени,ако човек знае предварително за тях и се вземат съответните мерки.Защото едно е да ти се случи нещо лошо,от което за в бъдеще ще можеш да си извлечеш поука,заплащайки сравнително ниска цена и съвсем друго е,ако се отнася до пагубно за живота ти състояние,което знаейки от по-рано можеш да предотвратиш...Затова и не оправдавам хората,които всячески се опитват да научат живота си ей така,от чисто любопитство,без да имат някакви сериозни проблеми или опасения.Определено това не им прави чест.В този ред на мисли съм склонна да се съглася и с тази част от вас,които изказаха мнение,че животът затова е интересен,защото е непредсказуем и всеки може да очаква всичко от следващия ден.И е истина,защо да се лишаваме от сладостта на живота,ако няма такъв повод?
Ако се погледне от друга гледна точка-от страна на ''гледащия''-това че не всеки има такава дарба е твърде показателно за това какво въздействие окозва върху живота на такива хора.Това вече си е направо бреме-уж си призван да помагаш на хората ,а съсипваш собственото си здраве.Не знам до колко удовлетворението ги ''презарежда'',но така поне казват.Каквото и да си говорим да умееш да ''виждаш'' живота на хората е равностойно да живееш множествен живот!На мен лично никак не би ми харесало....
Но да виждаш абсолютно всичко според мен е в сферата на фантастиката, възможно е само на теория.Няма човек, който да е наясно с всичко в заобикалящия го свят, няма и да има въпреки напредъка на техниката и цялостната модернизация на живота.Има неща, които остават мистерия.Няма начин човечеството да разгадае някога дали съществува живот след смъртта, дали има ад и рай и дали всеки получава това, което заслужава в следващия си живот.Никой не може да знае със сигурност дали съществуват духове и дали има прераждане на душата и прехвърлянето й от едно тяло в друго.Може би ако знаехме всички тези неща, човечеството щеше да бъде към своя край.Може би наистина краят ще настъпи именно тогава-когато човекът реши, че е съвършено устроено същество и че знае всичко.Само един е в състояние да знае всичко за света-този, който го е създал.Остава въпросът дали наистина съществува Бог.Виждате ли, че всеки въпрос е придружен от нови и нови питания, отваря врати към нови загадки.
Както вече подчертах преди малко, крайността във всичките й проявления е лошо нещо.Ако не се интересуваш от нищо и живееш с прозаичната мисъл колко пари ще имаш за утре, за да си купиш хляб и бира, няма смисъл от съществуването ти.Всеки нормален интелигентен човек би следвало да си задава въпроси.На някои от тях може лесно да намери отговор, на други-не.Важното е да се спира поне за момент, колкото и забързано да е ежедневието му, и да направи една житейска равносметка-какво е постигнал до този момент, намира ли смисъл и какво още може да направи за себе си и хората около себе си.
Да виждаш всичко значи да не виждаш нищо.Можеш да виждаш повече от другите хора,да имаш някакви такива способности,тогава може и да е предимство.Зависи от човека,за някои е недостатък,за други е предимство.Зависи и какъв ти е дара.Доста е относително всичко.
Миналата година бях надраскала едно есе точно на тази тема и го мислех за много тъпо,ама имам 6.Мисля,че не го пазя,но ако го намеря,мога да напиша малко тук.