Цитирай Първоначално написано от shefa
http://download.http://www.teenproblem.net/school/38...ie+na+firmata/
http://download.http://www.teenprobl...ie+na+firmata/
Мерси предварително..
Едното е много дълго, та пишете на ЛС да се разберем, ако не можете да го пратите


СА „Д. А. Ценов” – гр. Свищов
Катедра „Мениджмънт”
Магистърска програма „Фирмен контролинг и счетоводен мениджмънт”






ДИПЛОМНА РАБОТА




на тема:


„Управленски форми за управление на фирмата”








Дипломантка: Научен ръководител:
……………………………………., доц. д-р
Фак. №М0………….



град Свищов
2007
Фундаменталните принципи на съвременната икономика предполагат частна собственост и конкуренция като условия за ефикасна стопанска дейност. В България досега липсваха и двете условия. Те са в процес на създаване. Ударението, обаче се поставя само върху частната собственост и либерализацията на търговията, с което се подменя създаването на конкурентни пазари. Разбира се, либерализацията на търговията е важна, но нейните ефекти не могат да се проявят напълно без конкурентна икономика. А либерализацията без конкурентна икономика води до злоупотреби във взаимоотношенията между стопанските партньори. Защото започва да действа законът на силата (и монополната позиция), а не силата на закона.
Поставянето на приватизацията във фокуса на трансформацията се аргументира с мотивацията. Смята се, че приватизацията е единственият механизъм, способен да създаде икономическа мотивация за ефикасна стопанска дейност. Приватизация е необходима, но тя сама не е достатъчна, за да създаде ефикасен мотивационен механизъм. Това е вярно за семейната фирма, но не е вярно за средните и големи компании, в които има разделение между функциите на собствеността и на управлението. То не е вярно и при качеството на приватизацията в България.
Основен двигател сега е качеството на управлението, а управляващите могат да бъдат съсобственици, но могат и да не са такива. А доходите им като високо квалифицирани наемни служители – под формата на заплата и премии може да превишават значително доходите им като съсобственици – под формата на дивидент.
Управляващите действат в пазарна среда, в която потребителите не се интересуват от вида на фирмата производител на стоката. За купувача са важни само качеството и цената на стоката. А качеството и цената зависят главно от конкурентната среда, в която производството протича и продукцията се реализира. Купувачът купува дадена стока не защото предпочита един или друг вид собственост на фирмата производител, а понеже приема качеството и цената на нейната стока. За него няма значение дали фирмата производител е частна или държавна.
Световната практика предлага хиляди примери на добре управлявани държавни фирми и лошо управлявани частни фирми в развитите и особено в развиващите се страни. Също толкова вярно е и обратното. Фирмите фалират не поради вида на тяхната собственост, а заради лошо управление. Между собствеността и качеството на управлението има причинно-следствена връзка, но тя е по-слаба от причинно-следствената връзка между натиска на конкурентната среда и качеството на управлението. И най-добрата частна фирма е склонна към злоупотреба с монополното си положение, ако липсва конкурентна среда.
Върху качеството на управлението въздейства и натискът на мотивирани групови или обществени интереси в рамките на закона – работещите в предприятието, живеещите в района на предприятието, общинските власти в същия район, профсъюзите, бюджетът – като получател на данъци и осигурителната система – като получател на осигурителни плащания. Доставчиците на предприятието и другите му партньори също са заинтересовани то да работи добре и оказват конструктивен натиск върху неговите управленци.
В наше време е трудно да се определи кой натиск върху предприятието е по-голям – на собствениците – държатели на акции (shareholders), особено когато са разпръснати между хиляди физически лица на десетки хиляди километри по цял свят или – на заинтересованите групи (stakeholders), концентрирани в няколко физически и/или юридически лица в района на въпросното предприятие.
В съвременната икономика няма прости, еднозначни и завинаги валидни връзки. Важно е наличието на частна собственост, но не по-малко важно, а често пъти – по-важно е наличието на конкурентна среда. Държавният монопол е вреден, но частният монопол е по-опасен. Поради това двата инструмента – частна собственост и конкуренция трябва да се допълват взаимно, а не да се противопоставят. Отношенията между тях са на взаимна допълнимост, а не на пълна заменимост. Конкуренцията е мощен двигател на съвременната икономика, какъвто е и частната собственост.
България има нужда от модерна икономика, способна да постига догонващо развитие през следващите години и десетилетия. Никой и с нищо не е доказал, че най-важна черта на съвременната икономика е 100%-ната частна собственост. Ако се съди по световния опит и особено – от успешния европейски опит, опита на Япония, Китай, страните от източна и югоизточна Азия, Чили и много други новоиндустриализирани държави, най-съществените характеристики на бъдещата модерна икономика са две – смесена икономика (с преобладаващ частен сектор, особено в производството на продукти и услуги) и високо конкурентна среда. Такава следва да бъде и българската икономика, за да постигне успешно догонващо развитие.
Днес повече от всякога обществото и стопанският живот в условията на преход към пазарна икономика, се нуждаят от ясни теоретико-методологически постановки и конкретни практически указания в областта на управлението на предприятията. Приватизацията, преструктурирането, привличането на чуждестранни инвеститори и законодателното регламентиране на конкретни условия поставят в нова непозната среда многообразните вече по форма на собственост стопански субекти – предприятията. Това поставя пред управляващите предизвикателството за овладяване и използване на такива управленски подходи, методи и умения от теоретично и практико-приложно естество, които биха им позволили да управляват предприятието ефективно.
В периоди на динамична промяна и цялостна трансформация на социалната среда и на обектите за управление, неизбежно възниква криза в управлението. Тя е свързана с липса на организационен опит за работа в новите условия; непознаване на новите динамичните процеси, които влияятhttp://www.teenproblem.net/forumпри вземане на решенията; явната нерационалност да се заема механично чужд опит; нуждата да се прилагат демодирани подходи за управлениеhttp://www.teenproblem.net/forum на съществуващите остарели организационни форми; рутина, навици, управленски стил и начин на мислене, които не се променят паралелно с бизнес-средата. При оценка на алтернативите за прилагане на нови подходи, методи и техники за управление трябва да се има предвид следното:
Динамичното развитие налага висока активност наhttp://www.teenproblem.net/forum промените и процесите на трансформацияhttp://www.teenproblem.net/forum на управлението. На практика темповете на промяна и броя на трансформациите са много по-бързи от смяната на поколенията мениджъри. Дори когато те владеят върхови за времето на своята квалификация управленски техники, съвременните условия ги провокират непрекъснато с възникването наhttp://www.teenproblem.net/forum нови проблеми. Те може да бъдат решени единствено чрезhttp://www.teenproblem.net/forum съвременни авангардни и принципно нови решения. Модерното управление на фирмата може да се реализира само от мениджърски екипи с висока квалификация, които работят в условия на непрекъснатост на организационно-управленските иновации.
Добрата организираност на действията, ясните правила на игра и свободата на избора са взаимно обвързани, а определянето на мярата между тях е преди всичко научен проблем. Определянето на основните параметри на поведение и оцеляване на пазара зависят от управленската култура и умение на ръководството да се ориентира и адаптира към изискванията и въздействието на средата. Управленската култура е важна за отделния ръководител, но това понятие в голяма степен се превръща в характеристика за цялата организация.
За постигане на стабилен стопански успех всяка фирма трябва да притежава и реализира цялостна дългосрочна (гъвкава) линия на поведение, функциониране и развитие. Това е особено важно в условията на икономическа криза и силни инфлационни процеси. Дружествата и фирмите могат да образуват икономически групировки за провеждане стратегията в определена област: за изработване на основни инвестиционни решения, за маркетинг, за управление на иновационните процеси, за привличане на капитали и т.н.
В зависимост от мястото, на което фирмата се намира в жизненият цикъл на своето развитие могат да се определят 12 основни стратегии, които да се прилагат според обстоятелствата последователно или като се игнорира някой от тях:
Концентрация – най-обикновената за текущият бизнес стратегия. Прилага се в началният период на развитие на фирмата.
Развитие на пазара – прилага се при насищане на пазара.
Развитие на продукта – стратегията е свързана с жизненият цикъл на продукта.
Иновация – нов или съвършено подобрен продукт.
Хоризонтална интеграция – тя защитава фирмите от появата на нови пазари и елиминира конкуренцията.
Вертикална интеграция.
Джойнт венчър – това са фирми със смесено участие, кооперативен аранжимент. Например Скандинавските аеролинии САС през 1946г. – Дания 2/7, Норвегия 2/7, Швеция 3/7 – основаха многонационален съюз. ВОЛВО.
Концентрична диверсификация – включва събиране на бизнес на фирми с технологии, пазари, продукти. Идеалният случай е комбинирането на фирми с висока печалба и технологични възможности и нисък риск.
Конгломератна диверсификация – концерн. Най-често се прилага между фирми с твърде висок или твърде нисък касов поток.
Съкращаване – намаляване на обема на бизнеса на фирмата.
Отнемане – да се намери купувач на авоарите на фирмата.
Ликвидация – да се продаде бизнеса на части и рядко целия.
Преструктурирането на държавната собственост е фундаментален въпрос на прехода към пазарна икономика. Успешното му решаване не би било възможно без да се прилагат антимонополни мерки за регулиране. Това се налага най-малкото защото в нашата страна през последните 50г. пазарът като такъв липсва и имаме наличие предимно на монополи. Това води до предприемане на действия от страна на държавата, която до тогава е била най-големият собственик, да регулира сама себе си, като излезе от активна стопанска дейност, преструктурирайки своята собственост. А това от своя страна следва да се осъществи чрез разбиване на монопола в страната, създаване на необходимата законова уредба за преодоляване на монополизма както и изграждане на реални пазарни условия и механизми.
Това означава предприятията да преодолеят техните бизнес проблеми и да се опитат да оцелеят в реалните пазарни условия в нашата страна.
На тази основа водещата изследователска теза в настоящата дипломна работа може да бъде формулирана, както следва: „Управленските форми за управление на фирмите”. За обект на изследването се определят основните видове управленски форми, а именно: мениджмънт-контракт, франчайзинг, лизинг, джойнт-венчър, пълно снемане на права, а за основен предмет тяхната същност, начин на прилагане, положителни и отрицателни страни.
Ще анализираме твърдението, че мениджмънт-контракта е едно от най-добрите средства за фирми, имащи проблеми едновременно с мениджмънта и технологиите. Франчайзингът или джойнт-венчърът следва да се използват при проблеми, възникващи едновременно в технологията и връзките на предприятието с държавните институции. Пълният отказ от пряка намеса на държавата или известно още като пълно снемане на права, може да се приложи при проблеми в мениджмънта, технологията и връзките с държавните институции.
Ефективността от избирането на посочените или други управленски форми до голяма степен зависи още от уменията на екипа в микромащаб и от конкретната политико-икономическа ситуация в макромащаб.
Тук трябва да подчертаем, че в случаите на особено тежки проблеми (слабо или нерационално управление, неефективна или неконкурентна технология, остарели или неефективни системи и процедури на взаимодействие, институционални проблеми, заложени във взаимовръзките с правителството и др.) посочените по-горе управленски форми могат да се приложат в следната последователност: отказване на държавата, джойнт-венчър, лизинг-аренда, франчайзинг и мениджмънт-контракт. При наличието на политическа възприемчивост обаче държавата може да приложи обратния ред, като започне от мениджмънт-контракта. В този случай е задължително да се разработи правителствена идеология за приватизацията.
При тези обстоятелства целта на дипломната работа е да се обосноват основните управленски форми, които се прилагат в развитите страни за бизнес проблеми като отношение и взаимовръзки с държавната собственост и контрол, да се обоснове и конструира методически инструментариум за анализ и оценка на анализираните форми и да се приложат теоретико-методическите постановки като се представи анализ и оценка на управленските форми при различни фирми.
С оглед на така формулираните теза, обект, предмет, цел и задачи разработката е структурирана в три параграфа. В параграф първи се представя мениджмънт-контракта, пълното снемане на права. В параграф втори се анализират формите лизинг, лиценз и джойнт-венчър. В параграф трети се обосновава франчайзингът на основа на теоретико-методически постановки, представен чрез примера на фирма „Санита” АД Варна.
В заключението се извеждат основните резултати от магистърският проект. Формулират се изводи и препоръки, както и възможни насоки за допълнителни изследвания по дискутираният проблем.
Мениджмънт-контрактът и пълно снемане на права

Мениджмънт-контрактът

Действителният избор на тези различни управленски форми зависи от: