Серафим
/ план за анализ/

1. Увод:
„Серафим" е разказ, емблематичен не само за цикъла Женско сърце”, но и за Йовковото творчество изобщо. Чрез героя на тази творба писателят заявява своя еталон за нравствено извисена личност, отдадена на добротворството.С отказа си от материалното Серафим надмогва тленното и достига най- високата награда - пълна свобода на духа и висше блаженство.Разказът следва типичния Йовков стилистичен модел и поетика.
2. Аргументация
а/ Композиция- композицията е съвсем проста. Започва се с широка експозиция, въвеждаща героите. Следва праволинейно развитие на случката , чрез която се разкриват характерите. Случка в истинския смисъл на думата няма- всичко, което става, е извън „сцената”, за него само се съэбщава.
б/ Герои: Обобщеността на образите и на сюжетната линия в разказа стигат простотата на библейска притча.
- Серафим е абсолютно свободен. Той е въведен от самото начало като „чудноват човек , нито селянин, нито гражданин". Въпреки че той се отбива по тези места почти всяка година, кафеджията Еню отпърво не може да го познае: „... и самси Еню, седнал отпред кафенето на сянка, не можеше да го познае кой е. Описанието се плъзга по външността на героя, като той продължава да бъде „непознатият":Но най-често очите на Еня се връщаха върху палтото на непознатия.”
- Серафим идва като съвършения странник – не носи белезите на определена социална среда; въпреки фактическата си познатост той не може да бъде разпознат. Това „разфокусиране" засяга и отделни детайли на образа. За палтото, което ще стане сюжетен акцент на разказа, е казано: …” едно време то ще е било синьо, ще е било от един плат, но сега нищо не личеше — оръфано, разнищено,навред продупчено, навред кърпено.” В тази неопределеност ясно личат знаците на 6едността, но не те са важни. Изобщо в хода на целия разказ Йовков някак естествено измества вниманието встрани от социалното. Неговият Серафим наистина е много беден. Но не това е същественото за разказа - бедността само още повече откроява мотива за голямата способност за добротворство, само подчертава призванието на героя да дарява. Така Серафим е преди всичко щастлив и хармоничен в себе си, а не беден. Той не е нито селянин, нито гражданин, той е Серафим - чудноватият човек със странно ангелско име. У него се преплитат смешното и възвишеното; некрасивото и изключителното. Той никак не е идеализиран. По-скоро е реалистичен герой”.
- речева характеристика - Речта на Серафим също е неопределена и донякъде комична. В нея неуместно се вмъкват „градските думи Дори във върховния миг - след като е дал парите Павлина и мечтае за отвъдното - неговите думи звучат снижаващо на фона на жеста му: „То там, на онзи свят, туй палто може да ми помогне. Може пък там да ми дадат ново палто, златно, тъй да се каже, скъпоценно... В тази смесица от доброта и наивност зазвучава простотата на „божиите хора".
- сакрализацията на героя –". Разказът напомня явяванията на Господ в народните приказки под външността на беден, немощен старец, тръгнал да скита по света, за да изпита хората.Със своето поведение, със своята праведност Серафим е идеалният пример за светец, за праведник. Той е готов да получи царството божие, защото е покрил всички условия за блаженството.Според Евангелието на Матея блажени са : бедните, плачещите, кротките, гладните, милостивите, чистите по сърце. Серафим, въплъщение на милостта , се оказва свидетел на разговора между Павлина и Еню, за да въздаде своеобразна справедливост. Наистина, той не е всеси¬лният дядо Господ от приказките и не наказва за неотзивчивостта. Но примерът, който дава, има точно тази функция в сюжета. „Еню прехапа устните си и замьлча" - това е своеобразното назидание, което порядъчният еснаф претърпява от божия човек Серафим. Изобщо в разказа по един или друг начин цялата система от отношения е пречупена през мотива за божието.Серафим е подобен на „птичка божия Уговорката между него и Павлина също е подчинена на необичайния регламент: „Когато господ на нея, и тя на мене.” И така тя е много по-силно скрепена в съзнанието на героя от онези условия между познати хора, на които е свикнал да разчита Еню:
- образите на Еню и Серафим - в тях се срещат различни логики.Макар и изградени върху класическото противопоставяне „богат- беден” , то не се припокрива с „добър- лош Целият сюжет всъщност съизмерва поведението на Еню и на Серафим. Именно затова е толкова важен диалогът между двамата, като под диалог се разбират не само разменените реплики, а и съотнесените жестове. Еню е един от тези, които, „кога имат пари, къщи правят", Серафим, напротив, няма нужда ни от къща, от стряха.
Той застана точно по средата на мегдана пред кафе¬нето и там взе да си приготвя легло. - Че ела барем тука под стряхата бе, българино! -рече му Еню. - Дай си гърба на стената, легни на пейката, ако искаш.
- Не, тук ми е по-добре мене.
- Ще ти духа.
- Нека ми духа. Да ми духа сега, че като умра, няма да ми духа, няма да ми вей...
„Страх го е да не го оберат" - е единственото обяси ние, което Еню може да даде за поведението на Серафим И това е нормалното съображение, което би минало през ума на всеки от обикновените хора. Серафим обаче е неизмеримо далеч от тези мисли. Той остава на откритото, защото неговата обител е под Божието небе, не под заслона
Серафим изживява радост от даването, не от вземането. ” Двамата герои са различни във вътрешния си духовен свят. Според Еню може да се вярва само когато има гаранции. Но вярата, както и любовта в същинския си смисъл изключва условията и гаранциите- истинската й сила е именно в способността да действа отвъд елементарната подсигуреност. В този смисъл Серафим спонтанно изпълнява постулатите на християнството, макар никъде в разказа това да не се изтъква директно. Той живее именно чрез вярата и любовта, за него човекът е ближен, преди да е „познат".
3. Обобщение: Въпреки смислово натоварения паралел между Серафим и Еню, двамата персонажи не са конфронтирани. Серафим учи с добротата си. Еню не е заклеймен като лош - той просто е човек, затворен в страха си за бъдещето, в оковите на собствената си сигурност, зад стените на своята къща. В този смисъл срещата със Серафим е важна повече за Еню, отколкото за Павлина. Наистина, на жената Серафим дава парите, които е спестявал за ново палто, и така може би ще спаси мъжа й. На Еню обаче скитникът е дал възможност за едно чудодейно поглеждане отвъд собствената реалност.
4. Заключение: Серафим- модельт, образецът за доброта и алтруизъм ще бъде тълкуван и осмислян по различен начин. А той ще стои там, горе недостижим и ще ни гледа със своята всеопрощаваща усмивка.