ТРАГИЧЕСКОТО СТРАДАНИЕ И ТРАГИЧЕСКОТО ВЕЛИЧИЕ
НА ЦАР ЕДИП

В старогръцката литература един от великите майстор на трагедията е Софокъл. В неговите творби мракът и светлината, възторгът и страданието, победата и гибелта вървят заедно. За това образите, които създава са живи и вълнуващи. Те непрестанно воюват срещу всичко, което е предопределено в живота им.
Това ясно се вижда в „ Едип цар”, където независимо от предначертаната от съдба, на човека е дадено право за личен избор.На Едип, като потомък на рода Лай, е предопределено извършването на смъртни грехове – отцеубийството и инцеста с майка му. Но той първоначално нищо не знае и в това е трагизмът му. Героят преминава през редица трудности и злощастия, докато опознае себе си.
Първоначално Едип се изявява като човек с високо чувство за отговорност. Постигнал е редица победи. Станал е цар на Тива. Спасил е града от Сфинкса и това го е направило велик владетел. С делата си многократно е доказал своята мъдрост. Поданиците му го почитат, защото винаги е готов да им помогне. Радва се на богатство и семейно щастие. За него се говори, че е „....най-велик сред смъртните”.
Едип не е идеализиран герой. Той се отличава с гневен характер, който се проявява неведнъж. Особено силен е този гняв, когато героят започва да усеща своята трагическата вина. От една страна причина за отцеубийството и кръвосмешението е съдбата на Едип, но от друга, той извършва множество неразумни постъпки в моменти, когато има правото на избор. Точно в тези моменти, когато трябва да изяви свободната си воля, героят провява буйният си, гневлив характер и това го води към гибел.
Наистина страданието на героя може да се мотивира и чрез вина, която не е лично негова. Тя идва от родовото проклятие. В момент на силно раздразнение Едип убива цар Лай – предишният владетел на Тива .Тогава постъпва прибързано, като в момента надделява отрицателното в характера му. Неслучайно убийството е извършено на кръстопът. Това всъщност е емоционален кръстопът за героя. На него той остава верен на природата си, реагира спонтанно и гневно. По този начин поема трагичната вина, която първоначално не осъзнава. Трагичното е във факта, че всичко, което се случва на Едип е предсказано, предопределено. Творбата на Софокъл внушава, че човек не може да избяга от съдбата си и сякаш няма нужда да се съпротивлява..
Трагизмът на героя е не само в страданието, но и в покаянието му. Като търси истината за смъртта на Лий Едип стига до драматичен сблъсък с прорицателя Тирезий. Гневът на царя е огромен, защото Тирезий отказва да съдейства за разкриването на убиеца. Едновременно с това гневът на владетеля е справедлив, защото той е загрижен за народа си. Изходът от този трагичен сблъсък води до разкриване на истината.
След думите на Тирезий:”Убиецът, когото търсиш днес, си – ти!”Едип започва да доказва превъзходството си над гадателя. Но гневът го заслепява и Едип не разбира, че греши. Трагичното е във факта, че истината към която Едип се стреми е унищожителна преди всичко за него.Тя е началото на мъки, които ще го научат, че най-страшна за човека е вътрешната, духовната слепота.
Духовно изпитание за героя са неговите емоционални сблъсъци - с Креон и с Йокаста. В тези моменти отново надделява мисълта, че за човека е невъзможно да избегне ористта на съдбата си. И при тези сблъсъци Едип е сляп за истината, защото подозира заговор срещу себе си и обвинява Креон. Всичко това още повече увеличава гнева му.
Трагическата вина на Едип се състои не само в отцеубийството и кръвосмешението. Тя е преди всичко резултат от неговия гневен характер, от надмеността му.Той става несправедлив, възгордява се, надсмивайки се над моралните норми в своя свят. Надмеността не му позволява да допусне, че сам той е виновник за злочестата съдба на народа.Освен това нищо не може да оправдае убийството на човек. Едип е виновен, независимо дали е посегнал на баща си в момент на гняв и незнание. Изборът да убиеш е личен и отговорността за извършеното е също лична.
В творбата на Софокъл цар Едип преживява вътрешно развитие. Но то е от светлата към тъмната страна на характера му. Така от велик цар той се превръща в страдащ герой, който постоянно греши и нарушава етичните норми. Може би наистина съществува предопределеност в човешкия живот, но всеки има право и на свободна воля. Едип не успява да използва разумно тази лична, свободна воля и това е основната причина за трагичната му гибел.