МОЯТА ПРЕДСТАВА ЗА ЖИВОТА НА ДРЕВНИТЕ ГЪРЦИ СПОРЕД „ИЛИАДА”
Произведението „Илиада” е малка енциклопедия за битието на древните гърци. Авторът на поемата успява да сътвори един своеобразен и ярък свят, в който разкрива достойнствата на войната и значе¬нието на мира, религията и труда. От изученото в VIII клас младият читател си създава обида представа за античния свят и начина на живот на древните гърци. Когато прочете „Илиада”, тази първоначална предс¬тава се обогатява и пред очите му изникват картини на безстрашни, емоционални и горди личности от една славна и древна епоха.
Трите сфери, в които читателят може да разгледа битието на старите гърци са: война и слава, мир, тра¬диции и богове и човешката същност на хората.
Каква е ролята на войната за древните елини? Тя е средство за придобиване на повече материални блага, слава и признание. Войната е начин на живот, чрез нея се решават спорове и конфликти. Троянс¬ката война избухва заради отвличането на хубавата Елена. На бойното поле воинът може да покаже сво¬ето мъжество, смелост, себеотрицание. Решенията за воденето на сраженията гърците взимат на съвета. Пример за това са събранието на данайците в I глава и на троянците в XVIII. Елинското общество има йе¬рархично устройство. Начело стои цар, който е най-високопоставената фигура и неговите заповеди тряб¬ва да се изпълняват. Такъв е Агамемнон. Когато ня¬кой се противопостави на решенията му, той бива наказан. Пример е отнемането на Бризеида от Ахил, който наругава царя в I песен и побоят надхулителя Терсит във II песен от „Илиада”. Това йерархично ус¬тройство води до разслоение на обществото на арис¬тократи и обикновени воини. Царете и вождовете имат голяма власт, почит и авторитет. Те получават най-големи облаги по време на бойните действия. Това води до несъгласие сред справедливите герои и народа. Ярък пример е негодуванието на Ахил и Терсит в I и II песен. Те упрекват Агамемнон в него¬вото властолюбив и алчност. Чрез тези два епизода читателят се среща със зараждащото се противопос¬тавяне и разпадането на родовите порядки.
Начинът на водене на войната показва познани¬ята на елините във военното дело и тактиката им за победа над противника. Те използват предимно заса¬да, обсада или пряк двубой. Това читателят научава в XVIII песен от чудесния свят върху щита на Ахил, където обсаденият град във втория концентричен кръг е малко копие на Троя.
Когато се води война има победени и победители, смърт, раздор, тъга и страдание. Всичко това води до хиляди жертви. При древните елини изключител¬но интересно е отношението към мъртвите - свои и чужди. Воините от едната вражеска страна се борят за телата им, за да бъдат удостоени с нужните почести и погребални ритуали, защото знаят, че труп, кой¬то не е погребан, носи нещастие и беди. Пример са грижите за падналия на бойното поле Патрокъл в XVIII глава. А техните противници се сражават, за да оск-верняват тялото на мъртвия воин.
Войната при древните гърци е свързана и с нещо друго - откупа и гадателите. По време на сражени¬ята много хора са откарвани в плен, в замяна на които се дават скъпи дарове: в I песен Хриз дава откуп за дъщеря си, а в VI песен Андромаха разказва за майка си, която е освободена чрез откуп. Гадате¬лите също са свързани с бойните действия. Те са мъдри, почитани и прозорливи хора, чиито думи са правдиви. Един от тези гадатели е пророкът Калхас, представен в I песен.
Втората сфера от живота на старите гърци е мирът, традициите и боговете. Спокойният, трудолюбив живот, съпружеската привързаност и приятелството са в ря¬зък контраст с военния смут и раздора. Тези страни от мирния живот на елините Омир разкрива предим¬но в VI и XVIII песен. В XVIII глава авторът представя Хефест като първотворител и чрез неговата четка и майсторство рисува картина на труда и усърдието на хората. По този начин той запознава читателя със сел¬ското стопанство на древните гърци. Земеделската ра¬бота на елините е тежка и уморителна, но радостта от труда и неговите плодове е голяма. Така читателят виж¬да положителното отношение на античния човек към природата и земята, които са символ на радостта от живота и красотата. В момента, когато хората усърд¬но работят, а господарят ги наблюдава съпричастно и обнадеждаващо, всички стават равни.
Древният елин се занимава и със скотовьдство. Познанията за живота на гърците се разширяват и чрез срещата на читателя със системата им на правораз¬даване. Всяка страна си има поддръжници. Решението вземат „старци-съдници”, символ на закона, наредени в „свещен кръг”. Те излъчват мъдрост и достолепие. Съдопроизводството разкрива един друг вид разсло¬ение на обществото - на съдии и подсъдими.
Неотменна част от мирния живот на гърците са сва¬тбените тържества, обичаите и народните веселби -хората, представени в XVIII песен. Те разведряват жи¬вота на античните хора и говорят за тяхната култура и традиции.Омир разкрива и друг момент от битието на труде¬щия се елин - грънчарство, ковачество и тъкачество, представени чрез бог Хефест в XVIII песен и троян-ките - в VI глава.
Религията играе голяма роля в света на старите гърци, фактът, че Омир разглежда другия свят на без¬смъртните - паралелен на техния - е доказателство за силната вяра на елините в своите богове, на ко¬ито те се молят и принасят дарове и жертви, за да спечелят благоразположението им. Пример за това са религиозните ритуали на Хекуба и троянките в чест на Атина Палада в VI песен от повест¬та. В „Илиада” авторът представя без¬смъртните с голямо достолепие, разум и прозорливост, но не ги лишава от човешки слабости. Затова те са толкова близки до хората и им вдъхват повече смелост и решителност в делата.
В XVIII песен са разкрити и представите на елини¬те за заобикалящия ги свят. Читателят разбира, че за гърците земята е кръгла и плоска. Това поставя началото и на развитието на астрологията и астроно¬мията.
Семейният живот на древните елини е разкрит чрез взаимоотношенията между Хектор и Андромаха в VI песен от произведението. Чрез разговора им са пре¬дадени най-съкровените чувства - съпружеска любов, вярност, привързаност, доверие, майчина и бащина обич.
Приятелството и разбирателството между Ахил и Патрокъл е символ на хармонията и доверието в чо¬вешките взаимоотношения. Привързаността между двамата герои Омир показва чрез страданието на Пелеевия син в XVIII песен, заради смъртта на храб¬рия мирмидонец.
Читателят не може да си изгради пълна представа за света и битието на античните хора, без да разгле¬да техните морални ценности и душевни потребности. Образите на героите в „Илиада”, с които Омир разк¬рива същността на древния елин, са сложни личнос¬ти с многостранни характери. Ахил е благороден, справедлив, емоционален и същевременно - гневлив, злопаметен и жесток. Цар Агамемнон е представен и в положителна светлина - мощен, начетен, смел, но и в по-тъмни краски - алчен, себелюбив, широковластен. Терсит е единственият отрицателен персо¬наж, но Омир не го лишава от честност и откровеност. Мъжеубиецът Хектор авторът представя като обич¬лив баща и нежен съпруг в VI песен от „Илиада”. В душата на всеки герой има много горчивина и ра¬дост и Омир успешно успява да изгради образи на истински хора, които притежават нравствени доб¬родетели и слабости.
Светът на древните елини е жив в съзнанието на читателя, защото интересните моменти и човешки съдби, разкрити в произведението, са ярки и неза¬бравими. Изключително вълнуващо е човек да се по¬топи в живота и богатата култура на старите гърци, защото научава нещо повече за древността и изжи¬вява неповторими мигове!