- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Изповед
Ами това са просто няколко мой неща .. наясно съм че не са нищо особено но ще се радвам да чуя вашите мнения и критика (все пак критиката изгражда) не знам защо точно ги поствам,може би защото съм вложила много от себе си в тях,и прочетени от друг биха ме освободили (изповед 1 вид)
Аз ще те забравя,мила моя,
думите ми запомни,
от сърцето си ще те изтръгна,
дори и много да боли!
Дупка с нокти ще отворя,
там където бяхте то и ти,
ще го взема и ще го заровя
в дън на тъмните гори.
И дано когато без сърце остана
камък,лед да бъда аз сама
и на гръд открита рана
в лед и студ под камък да лежа.
…
Дай ми смисъл да живея
Дай ми смисъл да се смея
Дай причина пак да полетя
С моите прекършени крила
Кажи ми нещо да ме стопли
В нощта не чуваш моите жални вопли
Че сега е тя със тебе толкова боли
А уж със нея бяхме приятелки добри
Какво направих знам добре
За малко забрави поне
Със нея си ала мен защо си заличила
Да бъда твърда веч не ми остана сила
…
За сега пускам само тези но и да искам не мога да пусна всичките
лека вечер
Харесва ми на мен лично!Мога да кажа само едно:поработи още малко над писането си и ще се получи още по-добре!Според мен има какво още да се желае!
И знай,че римата не е задължителна за едно стихотворение!Може да няма рима и пак да звучи поеточно.Нарича се "бял стих" и според мен изразява много повече чувства и емоция.
Поздрави от мен за работата и труда!Продължавай все така![]()